12 ago 2014, 16:07

Горянинът

  Ensayos » Otros
1.1K 0 0
1 мин за четене

ГОРЯНИНЪТ

 

     Той вървеше през гората и си подсвиркваше  с уста. Гората, вечно млада и красива, изпълнена с омайните песни на безброй птички – гласовитите  и талантливи нейни обитатели. Спокойствието й, в едно със свежия въздух, навлизаше надълбоко в него и завладяваше мислите и душата му. Крачеше бодро и не чувстваше тежестта от раницата на годините. Гората, вечна като живота, полегнала кротко в младостта на планината, с пещите води на близкото поточе, които се надпяваха с гласовитите пойни птички, негов неизменен другар и приятел. Заболял от младост в младостта на природата наоколо, горянинът виждаше и знаеше това, което пролетта не знае и не може да го види.

     Беше излязъл рано, още когато изгревът опасе тревата на нощта. Тогава далнината го повика бързо в прохладния си скут, където пеещи гугутки вече облепваха с омайни песни тишината. Той чува как изящните им гласове се носят и как висят по клоните на цъфнали дървета недоизпетите им песни – дървета вплели в клоните си надеждите на миналите и на бъдещите дни.

    В мълчанието облачно така е тихо, че само песента на влюбените птици, брои жужащите пчели в цветчетата. А ароматът на цъфтежа с полъха от пеперудени криле се носи в синкавината на прозрачния кристален въздух.

     Прозявката на свежото планинско утро докосва плахо разширените му ноздри. С разлистена усмивка той, горянинът, върви напряко през унесения сън на гъвкави треви и бистрата роса се стича по краката боси на деня му, а благият му поглед гали всеки стрък и всяко новопрогледало листенце. И с тези звуци пеещи и бликащи отвред, той чувства как събужда светлината в себе си…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Хаджидимитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...