Понякога ми е толкова трудно да разбера къде да тегля чертата, между това да бъда добър и да не нараня чувствата на хората и това, да защитавам онова, в което вярвам. Винаги е трудно да приемем чуждата гледна точка, особено, ако тя е фундаментално различна от нашата. Всеки има правото да защитава собствения си мироглед, но дали цената, която плащаме понякога не е прекалено висока? Още ли се заблуждаваме, че в спора се ражда истината? Спорът ражда единствено ледени планини, на чийто връх е свила гнездо омразата. Получава се така, че от спора, в който в началото използваме разумни аргументи факти и манипулативна тактика, за неговия завършек използваме единствено агресия и ярост, рожби на нашето его. Когато изтрезнеем, трагично осъзнаваме, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а нашият егоцентризъм. Честито! Това, в което спора успя да ви убеди, е единствено, че можете да си създавате нови врагове. Дали обаче трябва да наричаме "враг" човека, който ни е ...