26 nov 2011, 0:05

Границата на обидата

2.5K 1 1
1 мин за четене

            Границата   на   обидата

 

 

              Когато си звезда, ти си високо. Светлината ти е ярка, заслепяваща, успяваш да прокараш пътека до най-тъмните кътчета на душевността. Там обаче са се свили на кълбо гнусни твари, които, обезпокоени от тази неочаквана светлина, сънено се раздвижват, за да изпълзят отново в тъмното ъгълче, но светлината ги застига и там, защото звездата, не виждала друг път подобни същества, се доближава, за да ги огледа.

            Светлата душа, която не се е сблъсквала в живота със злобата и завистта, с желанието за самоизтъкване и себеналагане, с жаждата за власт и пари, се вглежда в тях, опитвайки се да проумее техните мотиви, цели, желания, интереси. Но чистотата е привлекателна, защото е красива, в един момент ти обръщаш погледите към себе си, насочваш вниманието към своята личност - светлата ти усмивка покорява, добротата ти обезоръжава. Гнусните червеи на завистта отдавна вече са се събудили и търсят начин да те наранят, да те обидят, да те изцапат, защото… как до слузестата твар ще застане звезда? Коя е тази нахалница, че си позволява да е по-високо от дупката на пълзящото същество? Откъде-накъде пък и ще свети, че да е забележима от далече и да се мисли за много красива? Не! Не!Така не може! Трябва да се унищожи тази ужасна натрапница в тъмния свят на завистта!

                Замервана с кал, звездата губи блясъка си, потъмнява, посърва. Болна и наранена, тя не проумява защо е тази черна неблагодарност към нея, та нали тя желае да освети пътя, да покаже начина, желае да е полезна с каквото може. Но светлината на звездата е силна, толкова е силна, че калта по нея засъхва, спича се и се пропуква, става на парченца и се посипва по недоволните червеи, които отново бързат да се притулят в тъмнината. Звездата им е простила. Нейната прошка за калните петна по лицето ù удвоява нейната светлина, колкото повече е замервана, толкова по-ярко свети, защото се е научила да прощава, да отминава, та нали и други тъмни места се нуждаят от светлината ù?   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...