Границата на обидата
Когато си звезда, ти си високо. Светлината ти е ярка, заслепяваща, успяваш да прокараш пътека до най-тъмните кътчета на душевността. Там обаче са се свили на кълбо гнусни твари, които, обезпокоени от тази неочаквана светлина, сънено се раздвижват, за да изпълзят отново в тъмното ъгълче, но светлината ги застига и там, защото звездата, не виждала друг път подобни същества, се доближава, за да ги огледа.
Светлата душа, която не се е сблъсквала в живота със злобата и завистта, с желанието за самоизтъкване и себеналагане, с жаждата за власт и пари, се вглежда в тях, опитвайки се да проумее техните мотиви, цели, желания, интереси. Но чистотата е привлекателна, защото е красива, в един момент ти обръщаш погледите към себе си, насочваш вниманието към своята личност - светлата ти усмивка покорява, добротата ти обезоръжава. Гнусните червеи на завистта отдавна вече са се събудили и търсят начин да те наранят, да те обидят, да те изцапат, защото… как до слузестата твар ще зас ...