Уж аз те зарязах, а чувствам липсата ти. Уж не ми пукаше за теб, а сега така силно ме боли, че те няма да стоплиш ръцете ми, че те няма да ми кажеш колко съм красива и как не можеш да заспиш, без да си видял очите ми. Липсва ми усмивката ти, кожата и аромата ти. Сега всичко ми напомня теб. Всяка пейка в града ни, всеки парк и всяко кафе, всичко ми напомня теб. Мислите ми летят, препускат бясно и връщат лентата назад към моментите, в които бях с теб. Сега се чудя какво още мога да искам от един мъж. Ти бе нежен, мил и толкова добър с мен. Не знам дали ме обичаше, не знам дали имаше някакви чувства към мен, а и да ти кажа честно, не ме интересува. Когато бях с теб, бях щастлива, не виждах лошото и неприятните моменти. Караше ме да се чувствам желана, да се чувствам жена. Исках много от теб и ти ми даде всичко, което можа. Даде ми повече, отколкото можех да се надявам, но аз май не го разбрах. Сега се питам какво, по дяволите, исках от теб. Колко много получих, а нищо не дадох. Чудя се за ...