Sep 10, 2007, 9:37 AM

Грешка

  Essays
2.4K 0 0
2 min reading



Уж аз те зарязах, а чувствам липсата ти. Уж не ми пукаше за теб, а сега така силно ме боли, че те няма да стоплиш ръцете ми, че те няма да ми кажеш колко съм красива и как не можеш да заспиш, без да си видял очите ми. Липсва ми усмивката ти, кожата и аромата ти. Сега всичко ми напомня теб. Всяка пейка в града ни, всеки парк и всяко кафе, всичко ми напомня теб. Мислите ми летят, препускат бясно и връщат лентата назад към моментите, в които бях с теб. Сега се чудя какво още мога да искам от един мъж. Ти бе нежен, мил и толкова добър с мен. Не знам дали ме обичаше, не знам дали имаше някакви чувства към мен, а и да ти кажа честно, не ме интересува. Когато бях с теб, бях щастлива, не виждах лошото и неприятните моменти. Караше ме да се чувствам желана, да се чувствам жена. Исках много от теб и ти ми даде всичко, което можа. Даде ми повече, отколкото можех да се надявам, но аз май не го разбрах. Сега се питам какво, по дяволите, исках от теб. Колко много получих, а нищо не дадох. Чудя се защо те зарязах. Да, ядосваше ме, но нищо повече. На моменти ме дразнеше, но това ли е причината да те зарежа. Много, много сбърках като те оставих, сега в живота ти има друга, друга усеща ръцете ти по тялото си, друга вдъхва аромата ти и целува устните ти. Липсваш ми във всяка една секунда. Всичко ми напомня теб и искам да го изгоря. Мразя се затова, че те оставих да си идеш. Мразя се затова, че те прогоних от живота си и те пратих при друга. Не осъзнах колко много те искам когато можех да те имам, не разбрах какво съкровище си и как силно те желая. Сега разбирам как те искам и как копнея да ме изпиваш жадно с устни, да докосваш с поглед всяка част от тялото ми, да решиш косите ми. Липсваш ми и като се сетя, че аз сама те прогоних, не мога да си простя каква грешка направих. Знаеш ли, мислех си, че само мъжете са способни на това - да осъзнават колко много обичат нещо чак след като го загубят. Не искам да ти звучи банално, не искам да ти се моля но те желая, искам пак да сме заедно и да треперя в ръцете ти, да топлиш отново всяка част от тялото ми. Боже, как сгреших, но ще свикна с липсата ти, ще престане да ме боли, когато свикна с мисълта, че навсякъде ще те виждам с друга и всичко ще ми напомня за теб. Липсваш ми и сгреших - признавам си. Сгреших и ме боли, но пък със всичко ще се примиря, стига само да мога да продължа напред със или без теб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Колачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...