България - малка, бедна страна, претърпяла поредици от несправедливости през вековете. Един изморен, измъчен народ, едно объркано младо поколение. С какво ли може да се гордее едно петнадесет годишно хлапе като мен, родено в една точка от планетата? Причините са много, определено повече от хиляда, а в сърцето ми България е целият свят, това е моят дом. Домът, в който раста, домът, чийто език говоря, домът, на чиито природа и минало се възхищавам.
Мнозина биха казали, че ако причините за гордост са хиляда, то причините за срам, милион. Връщайки се назад през годините, осъзнавам, че е нормално хората да мислят така днес, когато сякаш всичко върви назад или просто времето е спряло. Робската психика, която не пуска много от нас, ни пречи да видим колко е прекрасна страната ни. Отричаме я, сякаш не е наша. Вярно е, че парите за някои не стигат, а за други са много, вярно е, че в останалите държави смятат българите за крадливи цигани, че градовете ни са мръсни, а мозъците ни изтичат в чужбин ...