А днес, когато теб те няма, животът ми блести още по-силно. Защото не ти беше огледалото, което отразяваше лъчите ми, а аз! Но ми трябваше доста време да го разбера.
И днес, когато теб те няма, аз дишам все така, даже по-дълбоко, даже по-свободно. Защото ти си цигарата, която палех всеки път, необходима и смъртоностна.
Също днес, когато теб те няма, не съм никоя, не съм грозна и изоставена. Не! Защото ти беше прекалено сладкия сладкиш, от който дебелеех и от който твърде много ми догорча!
Защото вчера, когато теб те имаше, това, което виждах в огледалото, не бях аз, беше ти, господарю!
И затова утре, когато се върнеш, ще бъдеш просто пясък в очите ми, довят от вятъра на миналото, което неможе да е бъдеще, каквото и да прави. Защото аз само ще те отмия, за да виждам дори още по-ясно в други ден!