28.07.2005 г., 22:17

Хронологична любов

2.2K 0 2
А днес, когато теб те няма, животът ми блести още по-силно. Защото не ти беше огледалото, което отразяваше лъчите ми, а аз! Но ми трябваше доста време да го разбера.
И днес, когато теб те няма, аз дишам все така, даже по-дълбоко, даже по-свободно. Защото ти си цигарата, която палех всеки път, необходима и смъртоностна.
Също днес, когато теб те няма, не съм никоя, не съм грозна и изоставена. Не! Защото ти беше прекалено сладкия сладкиш, от който дебелеех и от който твърде много ми догорча!
Защото вчера, когато теб те имаше, това, което виждах в огледалото, не бях аз, беше ти, господарю!
И затова утре, когато се върнеш, ще бъдеш просто пясък в очите ми, довят от вятъра на миналото, което неможе да е бъдеще, каквото и да прави. Защото аз само ще те отмия, за да виждам дори още по-ясно в други ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...