...и Питка даждъ нам днесъ...
Приказката за житената питка е добър пример за анализ на способността на човека да държи живота си в собствените си ръце и да го управлява. Въпросът за властта тук се явява в одеждите на въпроса за контрола. Затова неслучайно животът (Същността му) е отделен от героите и е въплътен в образа на Житената питка (хляба).
Само така не е за чудене, защо Старецът трябва да каже на Старицата откъде какво да вземе, за да замеси хляб - и да се появи Същността. Героите са препатили хора, но именно мъжът-Старец държи властта и се разпорежда в дома, структурира света. Жената-Старица изпълнява неговите желания. Героите са в тази възраст, за да се избегнат всякакви мисли за друга тяхна реализация, освен като носители на живота по отношение на неговата Същност. Затова и не е учудващо, че и бедността е противоречива, само приказна - уж едва събират брашно, а пържат питката в масло и сметана .)))
И така, Житената питка е това, което много ни се иска да притежаваме, но често то не е в нашите ръце, и за да го управляваме полагаме усилие - във вид на контрол, чрез манипулиране на ситуации и хора.
С една дума, основният въпрос на приказката е - как да оцелее нашата Същност? Същността понася изпитания и трябва да умее да се защитава. Но най-често - не умее!
Следва да разграничим Смисъл и Същност. Смисълът е това, което се свързва с ценностите, и за него тук не става дума. Същността е това, благодарение на което животът е възможен (спомнете си библейския израз " хлеб наш насущный ") - това именно е библейската основа на приказката.
Езикът е приказен, описанието на обстоятелствата - също. Обаче ние знаем, приказките лъжат, но в тях има намек...
Неслучайно първата среща на Житената питка е със Заека. Той не просто е малък по размер, но олицетворява страховете - първото чувство, с което се среща Същността, усещайки накаква заплаха за себе си. Страховете все още могат да бъдат приспани с песничка. А песничката е въплъщение на умението оптимистично да изразяваш себе си и сам да си внушаваш нагласи за успех. Следват срещи с Вълка (алчната и груба сила), с Мечката (добрата сила на властимащия). Те директно заявяват не просто намерението си, но увереността, че ще изядат Житената питка.
Тези тримата Питката с насмешка заблуждава и ги премята. При това неслучайно ги съпоставя в песничката си със Стареца и Старицата, видите ли - такива мъдреци преметнах, та вас ли?...
Срещата с Лисицата (хитростта) протича по-различно. Лисицата е жена, коварна, умна, знаеща интересите си. Лисицата не плаши Питката, че ще я изяде, а се интересува от работите й, сама моли за песничка, зачитайки онова, с което тя се гордее. По-нататък, извинявайки се със своите "недостатъци" (не чува), продължава да ласкае самолюбието на Питката - настоява още по-добре да чуе песничката му. И така - докато суетността на Питката приспива инстинкта й за самосъхранение. Тя губи усещане за ролите на действащите лица в ситуацията и за истинското разположение на силите.
И бива изядена! Не - излъгана, не - победена, не - подиграна - просто погълната! Така Лисицата заявява правото си на контрол над чуждата Същност. Защото поглъщането е онзи приказен процес, който изразява тоталното притежание.
Приказката показва, че Същността трябва да се пази. Срещайки се с различни изпитания, трябва да се проявява трезвост на мисълта, а не суетност и авантюристичност. Да се хвалиш с минали победи е смешно. Винаги се намира някой, който не знае за тях, не се интересува, но има свои планове относно твоята Същност и управлението й. Не бива да се забравя, че всеки играе в живота някакви Роли, понякога правейки в тях не много приятни (и дори лоши) неща. Но сякаш тя - ролята - снема част от отговорността за това.
Да, има моменти на възмездие над Злото, но и Доброто губи, и въпросът за победата в борбата между Доброто и Злото просто зависи от точката на отчитане по прАвата на безкрайната борба.
Приказката не може да има щастлив край. Не е известно - колко пъти е месила Старицата Житена питка и защо, все пак, на старини няма брашно...
Какво се внушава на децата? Да уважават хляба, да не го хабят, да не го разпиляват, да го ценят - защото е най-главното нещо. Но и да внимават да не го загубят. Защото понякога той сам си отива... Да си припомним изразите: "да му дадеш/ вземеш хляба в/от ръцете", "никой не е по-голям от хляба", "пази си хляба". И ритуалния елемент с нафората, която е част от тялото Христово, но също е хляб, с поемането на която в църквата човек поема определена Същност, но и Смисъл, ако ги губи в светския си живот.
Остава въпросът - отива ли си Същността с времето...
Но е ясно друго - Същността често не е в ръцете на човека. Никой не му помага да я удържа. Трябва да е готов за това.
Мъдростта е обречена много пъти да стърже нощовите, да ражда нова Същност и да се старае да я удържи в собствените си ръце... под контрол.
© Дивна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
дълбинната паяжина , мила Дивна е мъдростта на народа...който всичко е видял и чул, всичко е преживял и хубаво и лошо и е отсял ценното зрънце...аз ровя отдавна във фолклора и не съм открила нито един грозен елемент...или детайл от притчи, песни , носии и всичко свързано с приказните митове и легенди...и бит...само красота и магическо вълшебство, което говори за тънък усет към красотата и доброто начало...много ме радват твоите търсения и те приветствам с много обич.
-
mariniki (Магдалена Костадинова) - приказките затова са вечни, защото всяка възраст намира своето в тях
...за самата мен е предизвикателство да търся дълбинната паяжина, народопсихологическия и възпитателен скелет... възможно е за друг да има нещо друго предизвикателно.. Ценното тук е, че може да се чуе другата гледна точка с уважение към автора й, който дълго е мислил върху нея, и да се изрази несъгласие, или да се повдигнат интересни въпроси...
А накрая, с чисто сърце да можеш да кажеш - с обич за теб!
-
Изумена съм от тези разсъждения...колкото са абсурдни ...
то толкова са и верни...но мъдростта надживява дори вечността...
същността е в мъдростта...ех, че ме замисли...ако продължа така цял трактат ще напиша...благодаря ти за другия поглед...с обич за теб. -
feia (Вилдан Сефер) - радвам се, че мога да предложа и друга гледна точка! Благодаря ти, Вилдан!
-
azura_luna (Петя Цанева) - благодаря! много ценен за мен акцент - истински въпроси! да, въпросите са най-добрия път към ... други въпроси!
-
Невероятна си!Да не си психоаналитик по професия?!Или по призвание!
-
Sorbus (Пенко Пенков) - да дам отговор на въпроса ти тук?! - щеше да е прекалено хубаво, за да е вярно А и за мен е интересен моделът, който разказвачът е открил и начинът, по който го внушава на поколенията, гарантирайки им оцеляване (това е свръхзадачата на приказките ..
Защото търсенето на отговора на този въпрос - КАКВО ТОЧНО Е СЪЩНОСТТА? - също е част от смисъла на живота. Възможно е всеки да желае да притежава и да се реализира чрез различна същност (семейство, любов, работа, богатство, удобства, творчество, върхови постижения, служене на кауза или на Бог), която да прави именно неговия живот възможен, но разказвачът я изразява чрез Питката, и посочва нейните перипетии. Каквото и да разбираш под Същност, то винаги може да ти се изплъзне, и все някой ще поиска да ти го вземе (погълне)!!! И ти отново и отново ще започваш да го събираш от нощовите, за да го месиш...
Същността е средство да се реализира Смисълът, но това ще го учим следващия семестър -
Стойностно есе,с много истински въпроси!Интересен прочит!Браво!
-
Безкрайно интересно!
Само една малка забележка. Презумпцията в приказката е, че бабата и дядото са живяли на село. А там може да си имаш и сметана и масло и пак да си беден. Стига да си гледаш крава... Но една крава не прави кой-знае какво богатство.
И друго - не ми стана ясно какво точно е Същността. Не можах да го вдена. Тъпичък съм си.
А що се отнася до стихотворението ми - ДЕЙСТВАААААЙ! Безкрайно ще ми е интересно
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
