Приказката за житената питка е добър пример за анализ на способността на човека да държи живота си в собствените си ръце и да го управлява. Въпросът за властта тук се явява в одеждите на въпроса за контрола. Затова неслучайно животът (Същността му) е отделен от героите и е въплътен в образа на Житената питка (хляба).
Само така не е за чудене, защо Старецът трябва да каже на Старицата откъде какво да вземе, за да замеси хляб - и да се появи Същността. Героите са препатили хора, но именно мъжът-Старец държи властта и се разпорежда в дома, структурира света. Жената-Старица изпълнява неговите желания. Героите са в тази възраст, за да се избегнат всякакви мисли за друга тяхна реализация, освен като носители на живота по отношение на неговата Същност. Затова и не е учудващо, че и бедността е противоречива, само приказна - уж едва събират брашно, а пържат питката в масло и сметана .)))
И така, Житената питка е това, което много ни се иска да притежаваме, но често то не е в нашите ръце, и за д ...