Егоисти сме... Скрити в мечтите си... зад тънки стени... Скриваме мрачните, крехки души... Крием какво ли?... Себе си май... А търсим и искаме откритост от другия... ние, скритите... Гледаме всичко... Не искаме нищо да изпуснем от поглед... Сетивата се претоварват... И всъщност изпускаме всичко...
Но на кого му пука?...
Гоним цели... Цели, които даже не сме сигурни дали ние сме си поставили... А кой?... Обществото... Приятелите... Роднините... Обстоятелствата... Животът... Разумът... Чувствата... Страстите... Кой?...
Мечтата за полет вече е остаряла... Тъй дълго насаждан и мечтан... И всички вече летят... Небето се претовари от толкова хвърчащи души... Малко останаха на земята... Единици, самотници... Те поглеждат нагоре, викайки: "И полетът вече е ято..."