И полетът вече е ято...

8.05.2008 г., 6:29 ч.

Есета » Философски

1877 1 3

Егоисти сме... Скрити в мечтите си... зад тънки стени... Скриваме мрачните, крехки души... Крием какво ли?... Себе си май... А търсим и искаме откритост от другия... ние, скритите... Гледаме всичко... Не искаме нищо да изпуснем от поглед... Сетивата се претоварват... И всъщност изпускаме всичко...

Но на кого му пука?...

Гоним цели... Цели, които даже не сме сигурни дали ние сме си поставили... А кой?... Обществото... Приятелите... Роднините... Обстоятелствата... Животът... Разумът... Чувствата... Страстите... Кой?...

Мечтата за полет вече е остаряла... Тъй дълго насаждан и мечтан... И всички вече летят... Небето се претовари от толкова хвърчащи души... Малко останаха на земята... Единици, самотници... Те поглеждат нагоре, викайки: "И полетът вече е ято..."

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

katerinabaeva (Катерина Баева)

2008-05-11T11:01:58+03:00

Благодаря за поздрава за рождения ми ден Вече съм на 23
feia (Вилдан Сефер)

2008-05-09T20:30:21+03:00

Харесах!Честит Рожден ден, Катя!Бъди жива, здрава и много щастлива!Наистина егото ни трябва да умре!
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-05-09T17:13:09+03:00

Честит Рожден Ден, Кате!
Нека здраве и късмет
винаги да бъдат с теб!