6 jun 2007, 9:32

И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво 

  Ensayos
1347 0 1

Помниш ли изминалите лета, в които седяхме замечтани под стария дъб, там, на края на гората. Където песента на птиците се сливаше с гласа на поточето във същата хармония, която беше в нашите сърца. Но лятото свърши и стария дъб вече е самотен, само две сенки и един безценен спомен остана.

© Милен Радев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??