И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво
Помниш ли изминалите лета, в които седяхме замечтани под стария дъб, там, на края на гората. Където песента на птиците се сливаше с гласа на поточето във същата хармония, която беше в нашите сърца. Но лятото свърши и стария дъб вече е самотен, само две сенки и един безценен спомен остана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милен Радев Todos los derechos reservados
