Jun 6, 2007, 9:32 AM

И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво 

  Essays
1362 0 1

Помниш ли изминалите лета, в които седяхме замечтани под стария дъб, там, на края на гората. Където песента на птиците се сливаше с гласа на поточето във същата хармония, която беше в нашите сърца. Но лятото свърши и стария дъб вече е самотен, само две сенки и един безценен спомен остана.

© Милен Радев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??