И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво

6 июн. 2007 г., 09:32

Эссе

1345 0 1

Помниш ли изминалите лета, в които седяхме замечтани под стария дъб, там, на края на гората. Където песента на птиците се сливаше с гласа на поточето във същата хармония, която беше в нашите сърца. Но лятото свърши и стария дъб вече е самотен, само две сенки и един безценен спомен остана.

И розите плачат с горчиви сълзи , но сърцето тъгува най-красиво

Свързани произведения

Комментарии

Предложения