И все пак ще се разберем или "светна ти фара"

И все пак ще се разберем или „светна ти фара“

Като знае човек няколко езика често му правят впечатление странни изрази и несъответствия изразяващи един и същи феномен. Всеки израз си има етимология, история и за говорещите съответния език тези изрази  са логични. Ама не и за чужденеца... Като понаучих немски се сблъсках с израза „звучи ми като испански“ (es kommt mir Spanisch vor) винаги когато не разбираха нещо. Оказа се, че същото казват и чехите и македонците. Ние също както и испанците (me suena a chino) казваме, че ни „звучи като на китайски“. Какво ли пък казват китайците? За поляците, като не разбират нещо, е като „литургия на турски“, а на турците пък им „изглежда като френски”. На французите и англичаните, когато не разбират нещо им звучи като гръцки (It`s a greek to me). На италианците пък им е „като на арабски“, за финланците е „като еврейски“... А говориш ли лошо френски, французите казват, че го говориш „като испански крава“. Разчуло се е явно в цял свят че испанците много не са по ученето на чужди езици. /повече информация в www.microsiervos.com/

Сифилисът например е наричан от немците „фрнската болест“, а поляците пък го наричат „немската болест“.

Още по необичайни са идиоматичните изрази на различните езици. Ще дам само няколко от хилядите примери. На испански да се правиш на „три и половина“ или на „дръж ми шапката“ (че уж не разбираш нещо или се представяш на нещо другo) е „да се правиш на швед“ (hacerse el sueco)  Същото значение на немски и английски е "да се правиш на глупак" (Sich Dumm stellen/  Play dumb).

Тежка работа на испански е „работа за китаец или за черен“ (trabajo chino o trabajo para negra), идва от рoбския труд. А нашият израз „това го знаят и децата“ на испански е „това го знаят дори китайците“. Разказва „бабини деветини“ /лъжи/ на испански са „портокали от Китай“ или „китайски приказки“ (naranjas de China, cuentos chinos).

„Да се измъкнеш по терлици“ или по точно без да се сбогуваш от някъде на испански се казва „да си тръгнеш по френски начин“ (irse a la francesa), а във Франция е пък „да си тръгнеш по английски начин“ .

Често си сравнявам идиоматични изрази или поговорки на езиците, които зная и ми става смешно. Ето например „много беден“ на руски е „гол като сокол“, на български „беден като църковна мишка“ , а на испански „няма къде да падне мъртъв“ (no tiene donde caerse muerto).

На испански като искаш някой да прави нещо по енергично му казваш "да си сложи батериите" (ponte las pilas), а като не разбира дълго и най-после „загрее“ се казва „светна ти фара“ (se te prendió el foco).

„Хитър като лисица“ съществува и на испански, но за това пък в някои индиански езици от Латинска Америка се казва „глупав като лисица“.  Явно често са надхитрявали при лов лисиците.

Българското сравнение „дебел като свиня“ в Аржентина е „дебел като кит“, защото китовете са им съседи, а българинът къде да види кит. По същата причина в Куба никой не казва „бял като сняг“, защото повечето кубинци са виждали сняг само по филмите. И за това се казва „бял като кокосов орех“, има се пред вид ядката, която е бяла.

Обожавам идиоматичните/фразеологични изрази, защото придават колоритност. Правят езика цветист и неповторим. И са най трудни за научаване от  чужденци. Чу ли ли сте чужденец да каже „пратих го за зелен хайвер“ или „хайде да се направим на тапи“? Някои от тях са пълни с предразсъдъци и не всички сравнения са удачни, както и в поговорките. Но все пак не е ли чудесно да кажеш на някой да си затваря устата като преведеш испанския израз: „В затворена уста не влизат мухи“ (En boca cerrada no entran moscas) или пък както se казва в Мексико „Като мълчиш си по-красив“ (Calladito te ves más bonito)? Между другото, „мълчанието е злато“ се казва и на немски, но не на испански. А този който „говори без да спира, като картечница“, на немски „говори като водопад“, а на испански се казва „говори дори през лактите си“ (habla hasta por los codos).

Темата е много обширна и не целя изчерпателност, нито научен подход. Просто малко смях и малко информация за света гледан през други очи и езици...