Винаги когато кажа, че нещо никога не може да ми се случи, то се случва точно когато най-малко го очаквам. Така че рядко казвам „никога”. Именно за това малко ми е съвестно да употребя думичката „идеален”. Имам усещането, че ако провъзглася нещо за идеално, тутакси то ще се срине и вече няма да е същото толкова идеално нещо. Но да кажем, че ще рискувам и ще стискам палци.

Не знам защо, но винаги като си помисля за почивка, особено за идеалната, правя аналогия с „приятното” селце Нареченски бани. Въпреки че никога не ми се е случвало да почивам там ми се струва, че хората наистина успяват да отпочинат. По цели седмици почивката им е изтъкана от бездействие, а точно това струва ми се е в основата на идеалната почивка. Обикалят в кръг около сградата на балнеологичния център, гледат Канал 1, вечер седят на дървените пейки и разговарят. За разнообразие отскачат до центъра за да си купят Смилянски боб и глинени гърнета и отново се разхождат около сградата на балнеологичния център. Изобщо почиват си хората. От време на време им се доиграва хорце, ама си има вечерен час и заспиват унили, но все пак отпочинали.  

И някак си не ми дава мира мисълта, че някой ден и на мен ще ми се прииска да почивам в Нареченски бани. Ще загърбя бясно препускащите почивки за сметка на спокойните разходки в кръг. Но нали това е идеалната почивка и логично тя рано или късно ще се срине и вече няма да е същата толкова идеална почивка. Така че какво съм се запритеснявал..

Ето защо от тук нататък ще си говорим единствено и само за неидеални почивки, та да няма как да се получи срив някъде по веригата. А като стана дума за неидеална почивка в главата ми нахлуват не една, не две, а цели три (даже малко отгоре) аналогии. Сещам се за неидеална почивка, която започва с едно необикновено пътуване на стоп до Банско; продължава в търсене на приятна девойка, която да те подслони в хотелската си стая; последвано от петчасово спускане в преспите и горещ чай с коняк; и разбира се, която завършва с едно необикновено пътуване на стоп обратно. Сещам се и за неидеална почивка, която започва с изкачване на северния склон на Витоша, продължава с отпускащо преспиване под открито небе, последвано от консерва скумрия в собствен сос и разбира се горещ чай с коняк и която завършва със спускане по южния склон на Витоша. Така като съм почнал да се сещам, ми идват на ум и неидеалните зелени училища преди години, които включваха пълна програма от отпочиващи екстри – „от – до”. От чая на закуска до коняка вечер, от момичетата, с които играеш на ластик след закуска до момичетата, с които си лягаш след вечеря, от склоновете, които изкачваш след игра на ластик до склоновете, които спускаш преди вечеря. Само дето нямаше скумрия в собствен сос, а парче салам, парче кашкавал и хляб. Ех, да можеше да си почина! Сещам се и за куп други неидеални аналогии – нощно къпане, игра на „блек джек” с капачки, осемчасово пътуване във влак, висейки пред тоалетната, музея на Каблешков в Копривщица, „бийч парти” на Фетбой Слим, залеза на хижа Иван Вазов и тарамбуките и какво ли още не. Сещам се също, че много мразя да си почивам вкъщи, но не мога да не си призная, че се чувствам достатъчно уютно в онези тесни кутийки, наречени незнайно от кой санитарен възел. И съответно съумявам да прекарам една неидеална почивка, винаги когато се закотвя вътре. Отпочивам си душевно и физически, само дето понякога  ми изтръпват краката.

И седя си в банята с изтръпнали крака и си мисля: „По дяволите, не искам да ходя в Нареченски бани”. Хванал съм се здраво за тоалетната чиния и танк не може да ме помести. А вие какво зяпате? Не виждате ли? В банята съм!