Винаги когато кажа, че нещо никога не може да ми се случи, то се случва точно когато най-малко го очаквам. Така че рядко казвам „никога”. Именно за това малко ми е съвестно да употребя думичката „идеален”. Имам усещането, че ако провъзглася нещо за идеално, тутакси то ще се срине и вече няма да е същото толкова идеално нещо. Но да кажем, че ще рискувам и ще стискам палци.
Не знам защо, но винаги като си помисля за почивка, особено за идеалната, правя аналогия с „приятното” селце Нареченски бани. Въпреки че никога не ми се е случвало да почивам там ми се струва, че хората наистина успяват да отпочинат. По цели седмици почивката им е изтъкана от бездействие, а точно това струва ми се е в основата на идеалната почивка. Обикалят в кръг около сградата на балнеологичния център, гледат Канал 1, вечер седят на дървените пейки и разговарят. За разнообразие отскачат до центъра за да си купят Смилянски боб и глинени гърнета и отново се разхождат около сградата на балнеологичния център. Изобщо поч ...