Има ли свобода в клеткана на предрасъдъците?

            Какво е за теб свободата? Има хора, които носят белезници на ръцете си, но притежават духовна свобода, и такива, които са физически неограничени, но душите им са оковани в клетката на предрасъдъците. Не е ли това парадокс? Кога губим себе си и започваме да се интересуваме само от незначителните подробности? Какво значение има кой какво потекло притежава, религиозна  принадлежност, с какво социално положение е и други подобни? Нима хората се предопределят само от това? Свободата е право, а не привилегия, но в света на нравственото човек сам се  освобождава и оковава. Нима предрасъдъците не са като тежко гюле, завързано здраво за крака ни? Именно те ни ограничават и заличават човечността ни. Те са онова тежко бреме, което някои хора носят цял живот и което им пречи да са щастливи. Да се пребориш с този демон понякога е трудно, но е част от пътя към благоденствието. Тази свобода не можем да си я купим от близкия супермаркет! Това може да бъде дълг и мъчителен процес. Но ако някога искаме да почувтваме истинската свобода трябва да извървим стръмния път.

            Едно от най-глупавите неща е да отхвърлиш нещо без дори да го познаваш, а често се случава да не даваме шанс на хората около нас още преди да се ни казали „Здравей”. И защо? Или пък се будим сутрин, заставаме пред огледалото, поглеждаме отражението и старателно си слагаме маска. Да, мразим маската, но все пак я използваме, защото „какво ще кажат хората”. И така ден след ден, час селед час нашето аз си седи там в тъмнищата на нашия страх от чуждото мнение. Този страх ни променя, започваме да се губим бавно и неусетно, докато изцяло не заличим себе си.

            Единственият затвор за човека е клетката от предрасъдъци, в която самите ние се затваряме. Всеки, който е извън този затвор е свободен! Ти от  коя страна на решетката си?