22 окт. 2006 г., 12:26

Има ли свобода в клетката на предрасъдъците?

3.2K 0 3
1 мин за четене

                                               Има ли свобода в клеткана на предрасъдъците?

 

            Какво е за теб свободата? Има хора, които носят белезници на ръцете си, но притежават духовна свобода, и такива, които са физически неограничени, но душите им са оковани в клетката на предрасъдъците. Не е ли това парадокс? Кога губим себе си и започваме да се интересуваме само от незначителните подробности? Какво значение има кой какво потекло притежава, религиозна  принадлежност, с какво социално положение е и други подобни? Нима хората се предопределят само от това? Свободата е право, а не привилегия, но в света на нравственото човек сам се  освобождава и оковава. Нима предрасъдъците не са като тежко гюле, завързано здраво за крака ни? Именно те ни ограничават и заличават човечността ни. Те са онова тежко бреме, което някои хора носят цял живот и което им пречи да са щастливи. Да се пребориш с този демон понякога е трудно, но е част от пътя към благоденствието. Тази свобода не можем да си я купим от близкия супермаркет! Това може да бъде дълг и мъчителен процес. Но ако някога искаме да почувтваме истинската свобода трябва да извървим стръмния път.

            Едно от най-глупавите неща е да отхвърлиш нещо без дори да го познаваш, а често се случава да не даваме шанс на хората около нас още преди да се ни казали „Здравей”. И защо? Или пък се будим сутрин, заставаме пред огледалото, поглеждаме отражението и старателно си слагаме маска. Да, мразим маската, но все пак я използваме, защото „какво ще кажат хората”. И така ден след ден, час селед час нашето аз си седи там в тъмнищата на нашия страх от чуждото мнение. Този страх ни променя, започваме да се губим бавно и неусетно, докато изцяло не заличим себе си.

            Единственият затвор за човека е клетката от предрасъдъци, в която самите ние се затваряме. Всеки, който е извън този затвор е свободен! Ти от  коя страна на решетката си?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, добре си задала въпросите към читателя и си успяла да го оставиш с отворен край, за да може да се замисли всеки, който го прочете. Браво! Имам една забелешка - да не започваш есето със въпрос защото 80% от есетата започват със въпрос, а нали все пак се борим и за оригиналност
  • Провокира положително, но има прекаленото много въпроси. Твоето мнение искам да чуя в това есе, а не вечните питанки
  • Опитвам се да бъда от външната страна на решетката Но и на мен ми се случва да си слагам маска, понякога ситуацията го налага. Но не я слагам, заради това какво ще кажат хората, а за да направя нещата по-лесни, ако е възможно. Например, понякога съм толкова ядосана за нещо, но предпочитам да сложа усмихната маска и така с усмивка на уста да разреша проблема. Поздрави

Выбор редактора

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...