Ако знаехме какво ни очаква в бъдещето, ако имаше начин да погледнем, макар и като на филмова лента живота, който ни очаква, може би не бихме бързали да пораснем.
Бихме се поспрели, бихме се обърнали назад за секунда и тогава с гордо вдигната глава и бодра стъпка бихме продължили напред.
Човек не оценява какво има, докато не го изгуби безвъзвратно. В този живот губим повече, отколкото печелим. Не говоря за материалната страна, а за духовната. Колко хора по този свят продават и „ душата си на дявола" в името на едно по-достойно пребиваване, в името на живота.
Но за всичко има време, или иначе казано, „всичко с времето си". Има периоди, когато сме отдадени на безгрижните детски игри, на учението, на науката, на близките си и т.н. когато си малък и играеш невинните си детски игри, ти се иска да пораснеш, да станеш като „татко и мама", като „чичко полицай" или като някой друг твой идол. Но тогава ти все още не осъзнаваш, че животът тече бързо и че нещата се променят коренно. Когато порасне ...