Ако знаехме какво ни очаква в бъдещето, ако имаше начин да погледнем, макар и като на филмова лента живота, който ни очаква, може би не бихме бързали да пораснем.

 Бихме се поспрели, бихме се обърнали назад за секунда и тогава с гордо вдигната глава и бодра стъпка бихме продължили напред.

 Човек не оценява какво има, докато не го изгуби безвъзвратно. В този живот губим повече, отколкото печелим. Не говоря за материалната страна, а за духовната. Колко хора по този свят продават и „ душата си на дявола" в името на едно по-достойно пребиваване, в името на живота.

Но за всичко има време,  или иначе казано, „всичко с времето си". Има периоди, когато сме отдадени на безгрижните детски игри, на учението, на науката, на близките си и т.н. когато си малък и играеш невинните си детски игри, ти се иска да пораснеш, да станеш като „татко и мама", като „чичко полицай" или като някой друг твой идол. Но тогава ти все още не осъзнаваш, че животът тече бързо и че нещата се променят коренно. Когато пораснеш, след като са отминали онези безгрижни години и само за секунда се обърнеш назад, ти се виждаш там, в онези вече отминали времена на веселие и игри. И ти си иска отново да се пренесеш там, иска ти си отново да си безгрижен и весел, но едва ли някога пак ще преживееш това. Тогава, точно в този момент, ти осъзнаваш, че вече си друг, че вече си пораснал и е време да си поемеш отредената ти от съдбата роля. Сблъскваш се с проблеми, трудности, хорска завист и ненавист и още един куп други неща. Но изправяш глава, обръщаш се и продължаваш напред, колкото и да ти е трудно, ти го правиш, защото едва ли има друг път, едва ли има друг начин да „избегнеш" правилата. И в този период ти вече осъзнаваш, че си пораснал и е време сам да поемеш „юздите" на своя живат. Време е сам да взимаш решения и сам да търпиш техните последствия.

 Но и този период е кратък. Едва си свикнал с този начин на живот и ето вече си друг, вече си зрял и обвързан. И сега вече не взимаш решения само за себе си, вече се грижиш и за друг човек. В този е може би най-резкия преход. В единия момент ти си дете и „ мама и тати" решават кое е добро и кое не за теб, а в другия ти си вече „ мама и тати" и ти си се нагърбил с тежката задача да си родител.

 В живота на човек има време за всичко - любов, омраза, политика и т.н., само трябва да уцелиш правилния момент. Само трябва да разбереш кога той е настъпил и да действаш, защото той идва за пръв и последен път в живота ти. Никога вече няма да го изживееш, подобни, може би, но същия едва ли, никога.

 Живеем в свят, в който ако не си пръв, означава да си изгубен. В свят, в който по-силните винаги оцеляват, а по-слабите замират. И както Ахил е искал да бъде запомнен, искал е да остави трайна следа след себе си, нека и ние направим така. Това не е призив, а само максима, която много хора спазват. „ Ако живееш скучно и еднообразно, никой няма да запомни твоето съществувание, но ако направиш дори и малък жест към родината си, името ти ще бъде издигнато в култ и ти никога не ще бъдеш забравен". Но нека все пак не забравяме, че за всяко нещо си има време и място.