Имаме ли право на грешки?

Хуманната ни потребност да грешим е започнала още от първите хора-Адам и Ева.Ева взима ябълката на греха и бива изгонена от Рая.Можем ли да последваме нейния пример поне веднъж и ще има ли прошка за прегрешенията ни?

И така тезата за Рая остава незавършена,защото въпреки че Ева е сторила грешка и е била изгонена от Рая заедно с Адам истинска прошка е нямало.Ето защо хората днес не живеят в Рая,а на Земята,където всеки плаща за провиненията си било то чрез съвестта си или чувството за вина пред другия.

Ала има и друго становище.Въпреки че сега не живеем в Рая грешките на хората според християнското учение са били опростени.Христос се е жертвал в името на цялото човечество.В този контекст какво трябва да жертва всеки един от нас,за да бъде съвършено истински?Може би своите пороци.В народната литература има много,посветени на лъжата произведения-“Лъжливото овчарче”,което прегрешило и никога не получило опрощение за греха си;”На лъжата краката са къси”,приказка разказваща за мързела на човека и за това,че всеки рано или късно получава отплата за стореното.И в двете произведения обаче не се споменава нищо за разкаянието.Казано е,че ”Признат грях е половин грях”В този смисъл ако навреме съжалим за стореното или пък го направим само един път,част от грешките ни ще бъдат забравени.

И въпреки всичко да лъжем,мързелуваме,прелюбодействаме е наша черта.Няма човек без грешки,както няма съвършени неща на Земята.Ако сгрешим,покаяме се и поправим след това-първо ще бъдем по-доволни от себе си и второ-ще се чувстваме на висотата на ценностите у човека,висши в лицата на другите.

Всеки един от нас трябва да се замисли над човешките ценности-честност,трудолюбие,доброта като цяло.Те не случаино са признати много преди да се роди всеки от нас.Природата и Бог определят кое нещо ще ни донесе щастие,ако го следваме,а не хората.Ето защо трябва да продължим затвърдилите се с години идеали на човека и да се опитаме да бъдем до колкото е възможно съвършени.А сгрешилите могат да намерят подкрепа именно в рамките на друга човешка ценност-прошката.

Грехът е неразделна част от нас.Ние определено ще продължим да грешим.Но има и нещо друго.Стремежът на човека към съвършенство ще намали провиненията и увеличи достойнствата ни.