Казват, че за силните, решителни хора няма пречка към онова, което искат. До скоро и аз вярвах в това... Преживяла съм какво ли не – болести, бедност, болка, жестокост... Нищо не можеше да ме спре да изживявам пълноценно живота си, защото вярвах в себе си и в силата да извоювам щастието си... И после срещнах една преграда, която не открих начин да преодолея. Една преграда, до която щом се докоснах, ме впримчи с ледени, насмешливи окови, които не ми позволяваха нито да продължа напред, нито да се върна… Твоето безразличие.
Борих се по всички начини. Обичах те. Подкрепях те. Слушах те. Търсих те. Тръгвах си. Връщах се... Дадох ти всичко. Не получих нищо. Остана тъмен и студен. Животът ти беше приказка, в която така и не ми позволи да участвам. И накрая, засрамена, обезсърчена и унищожена, признах пред себе си, че е невъзможно да бъдем заедно. Казах ти, че се отказвам. А ти ме изпрати с ведра, спокойна усмивка и ми пожела всичко хубаво...
Така и не бях удостоена с честта да разбера що за ...