Impossible is nothing?

    Казват, че за силните, решителни хора няма пречка към онова, което искат.  До скоро и аз вярвах в това... Преживяла съм какво ли не – болести, бедност, болка, жестокост... Нищо не можеше да ме спре да изживявам пълноценно живота си, защото вярвах в себе си и в силата да извоювам щастието си... И после срещнах една преграда, която не открих начин да преодолея. Една преграда, до която щом се докоснах, ме впримчи с ледени, насмешливи окови, които не ми позволяваха нито да продължа напред, нито да се върна… Твоето безразличие.

    Борих се по всички начини. Обичах те. Подкрепях те. Слушах те. Търсих те. Тръгвах си. Връщах се... Дадох ти всичко. Не получих нищо. Остана тъмен и студен. Животът ти беше приказка, в която така и не ми позволи да участвам. И накрая, засрамена, обезсърчена и унищожена, признах пред себе си, че е невъзможно да бъдем заедно. Казах ти, че се отказвам. А ти ме изпрати с ведра, спокойна усмивка и ми пожела всичко хубаво...

    Така и не бях удостоена с честта да разбера що за човек си. Може би защото всеки път беше различен. Понякога идваше усмихнат и приветлив, пускайки силата на чара си да властва върху мен. Тогава аз, готова да се хвана и за най-тъничката сламка, се обръщах отново към теб. А ти, отегчен от тази ненужна, смешна любов, изчезваше, преди да си въобразя, че някога ще бъдеш мой. И макар така и да не събрах смелост да те питам каква е идеята на нашите отношения, аз знаех как се чувстваш. Ти виждаше колко много любов можеше да получиш. Опитваше се да дадеш шанс на егоистичното си „аз” да стане „ние”. Но нещо все не достигаше. Безразличието надделяваше. И така опитът да отвърнеш на чувствата ми се превръщаше в поредния начин да задоволиш самолюбието си.

    Времето минаваше. Аз се промених. Вече не бях модел за сила и упоритост. Станах една от многото осъзнали, че все пак има неща, които са невъзможни. Невъзможно е да има щастливо влюбени там, където обича само един. Невъзможно е алтруист да надвие един съвършен егоист. Затова си тръгнах. Изчезнах. Поздравления! Стените, които си изградил около себе си, са достатъчно здрави, за да надвият „ Impossible is nothing”. Явно ще прекараш живота си между тях. Аз обаче смятам да бъда част от истинския свят.

    Сега съм добре. Силите ми се възвръщат с всеки изминал ден. Въпреки това понякога вечер, щом остана сама, кошмарите се прокрадват. Понякога още чувствам онези ледени окови на невъзможното, когато мисля за теб...

     Утре е рожденият ти ден. Едно малко, прокълнато гласче ми казва да ти се обадя... Да протегна отново ръка, преди бездната между нас да е станала непреодолима и завинаги да изгубя възможността да останеш в живота ми. Но знам, че дали от гордост, дали от страх, няма да го направя. Липсата на моите поздравления ще бъде един мълчалив знак, че съм изчезнала завинаги. Искам в тези последни редове, посветени на теб, да иразя една никому ненужна, но все пак важна за мен мисъл: НИКОЙ нямаше да те обича повече от мен!... Стандартни пожелания за рождения си ден ще получиш много. Моето, което ще остане неизречено, е следното: направи любовта възможна за себе си, за да направиш възможно и щастието си... Честит рожден ден!