Мразя нощите, в които си лягам в дванайсет и стоя будна до шест. Просто не мога да заспя.
Тогава наблюдавам нощните пеперуди, танцуващи своя последен танц... Танцът на смъртта - около светлината на уличната лампа. Красиви са! И глупави...
Толкова е тъмно... и студено. По ирония на съдбата тази нощ няма ток, а аз съм будна. И луната я няма. Звездите сигурно са заспали или пък са забравили да се появят на небесната сцена.
Заваля. Гръм раздира като с меч тишината. Светкавици прорязват небето. И за миг виждам отражението си в стъклото на прозореца... В очите си виждам страх. Защо? Не ме е страх от тъмното. Не ме е страх от това, че отново съм сама... Не знам... Мозъкът ми е пренатоварен от толкова много информация.
Лежейки, се сетих за една мисъл, която бях прочела или чула много отдавана, не помня вече: "Искам светлина, за да не се изгубя в мрака". Да, и аз искам светлина! Било само да наблюдавам танца на нощните пеперуди.
"Искам светлина, за да не се изгубя в мрака" - кънти като камбанен ...