Искам светлина, за да не се изгубя в мрака
Мразя нощите, в които си лягам в дванайсет и стоя будна до шест. Просто не мога да заспя.
Тогава наблюдавам нощните пеперуди, танцуващи своя последен танц... Танцът на смъртта - около светлината на уличната лампа. Красиви са! И глупави...
Толкова е тъмно... и студено. По ирония на съдбата тази нощ няма ток, а аз съм будна. И луната я няма. Звездите сигурно са заспали или пък са забравили да се появят на небесната сцена.
Заваля. Гръм раздира като с меч тишината. Светкавици прорязват небето. И за миг виждам отражението си в стъклото на прозореца... В очите си виждам страх. Защо? Не ме е страх от тъмното. Не ме е страх от това, че отново съм сама... Не знам... Мозъкът ми е пренатоварен от толкова много информация.
Лежейки, се сетих за една мисъл, която бях прочела или чула много отдавана, не помня вече: "Искам светлина, за да не се изгубя в мрака". Да, и аз искам светлина! Било само да наблюдавам танца на нощните пеперуди.
"Искам светлина, за да не се изгубя в мрака" - кънти като камбанен звън в главата ми. Искам светлина и не, за да не се изгубя по пътя към дома, а да открия своя път. Трябва ми светлината, за да ми покаже, че той е правилният.
А кой е правилният? Лесният? Или пък трудният?
Може би трудният. Защото предизвикателствата ме привличат. Ще си кажеш, че съм мазохист. Но не сили удовлетворен от това, че си преминал през пътя, осеян с безброй остри камъчета и тръни, забиващи се по босите ти ходила? Да, боли! Обаче това е сладка болка. Не си ли удовлетворен, когато стигнеш там, горе, на върха, преминал през всички, изпитания, на които те подлага съдбата? Не се ли удовлетворен, получавайки "венеца от тръни" - наградата за това, че си успял? Не си ли... Аз съм!
А лесният... Лесният път е за страхливците. Жалко е обаче че повечето хора са такива. Страх ги е да рискуват, избирайки неизвестното. И затова предпочитат лесния път. Вървят по добре утъпканата пътека, нагоре. И не, лесният път няма връх. Ти просто стигаш донякъде и не можеш да продължиш нагоре. Достигаш своя предел!
Избирайки трудния, пораствам с всяко едно предизвикателство, на което ме подлага съдбата. Понякога се спъвам, подгъвам крак, но никога не падам по колене. Защото " гордостта ми ще изправи железния гръбнак" - е казала любимата ми поетеса Надежда Захариева. Да гордостта и волята ми дават сили да продължа, да вървя нагоре - по пътя на осъществяването на мечтите си. Защото именно мечтите да светлината, към която се стремя. Светлината в душите на хората. Бленуваната светлина...
Вървейки нагоре, усещам топлината, с всяка фибра на тялото си. Топлината, идваща от светлината. Но все още не я виждам. Забързвам ход. Тук е толкова високо и стръмно. Спъвам се. Загубвам равновесие, но не и посоката. Ето я - виждам лъч! Виждам я! Светлината! Вече съм горе. Осъществих и тази мечта. Вече не е тъмно! Има само светлина! Получих и "венеца от тръни". Една сълза, немирна, чиста като утринна роса, се отрони. Успях! Покорих и този връх!
И ето, пред мен се появяват нови възможности. Нови пътища ме чакат. Може би и нова светлина?...
© Мария Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!
-
Направо ми се прииска да съм горе... Тръгвам!
-
Много е истинско и някак непринудено, леко. Финалът доста ми хареса: може би и нова светлина...
-
Благодаря ти, Ники!
Не, не съм твърдоглава. Нали знаеш, когато след дълго лутане, откриеш своя път нищо и никой не може да те спре да вървиш към поставената цел, е поне в началото... А аз съм в началото.
Прочетох Смирненски, имах нужда от неговата "Приказка за стълбата"! Благодаря! -
Прекрасно сравнение с нощните пеперуди.
Някакъв здрав, младежки оптимизъм струи от текста ти, който ме кара да се усмихна. Внимавай обаче с мечтите и болката. Решителността е хубаво качество, но и тя може да се сбърка с обикновено твърдоглавие. Всички изминаваме някакъв път, по който оставяме по малко от себе си. Трикът е да си добър търговец- струва ли си да продължиш?
Поздрави, 6 от мен и продължавай със страхотните метафори.
Едит- за малко да забравя. Прочети "Приказка за стълбата" на Смирненски. -
Благодаря ти!
Ужасно много означава за мен, че си прочел и оценил есето ми. -
Много, много добро и поучително. Радвам се, че ми помогна да те намеря тук. Имаш си един фен в повече Поздрави.
-
Благодаря ти, Санвали!
Ама ти наистина си философска личност! -
Казват, че кратък Път няма...който поеме по него, после получава сметка с двойна сума....Четох, че тъмнината не е нищо повече от отсъствие на светлина и дори и една малка свещ да гори, тя изчезва..Не чакай да се появи, внеси я! Поздрави Мария, много ми харесаха размислите ти и оценявам труда ти!
-
Благодаря ти, Ани!
Разбира се, че помня.Как ще забравя?!Силно те прегръщам!
Благодаря ти, Фил! -
Перфектно. Всъщност ти си светлината! Само внимавай: "Светейки на другите изгарям сам. Изгарям сам, светейки на другите..."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
