8 dic 2006, 18:04
Искам те
1 мин за четене
(Импровизация на нещо си)
Стоя на леглото си с поглед, вперен през прозореца. Дони и Момчил ми пеят за кукла със студени очи. В мен бушуват желания, копнежи, мечти... и голямо количество хормони. Какво ми се случи?
Всеки път (а те не са толкова много) щом срещна сродна душа, изпадам в едно такова много странно състояние - смесица между паника, радост, нервност, екстаз. Имам чувството, че ще се пръсна от енергия.
ИСКАМ ТЕ! И ще го изкрещя на цяла Варна. Искам да те видя пак. Но няма да те търся. Защо не ми поиска номера? Защо аз не взех твоя? Всъщност, по-добре, че не го направихме. Искам те! Видя ли те отново, ще ти го прошепна. Не издържам и в същото време съм готова да те чакам. Взе ми ума, плени ми сърцето, а душичката ми витае из пространството, мечтаеща отново да зърне чистия ти поглед, лъчезарната ти усмивка, да чуе онези слова, сродни и разбиращи моите. Да довършвам мисълта ти, а ти - моята. Посрещна ме сякаш се познавахме от години... или от минал живот. Не зная... но те желая! И то адски много.
Направих грешката, която правя всеки път - издигнах те на пиедестал. Искам да си до мен, а не там горе. Искам да видя истинското ти лице, неподвластно на алкохол или обстановка. Искам да те видя и това е единствената мисъл, с която заспивам и се будя вече 5 дни и нощи.
Искам те! Толкова е просто.
Ще ти дам велика свобода и необятно щастие - само едно искам в замяна - да ме искаш, както аз искам теб! Искаш ли ме?
Стоя на леглото си с поглед, вперен през прозореца. Дони и Момчил ми пеят за кукла със студени очи. В мен бушуват желания, копнежи, мечти... и голямо количество хормони. Какво ми се случи?
Всеки път (а те не са толкова много) щом срещна сродна душа, изпадам в едно такова много странно състояние - смесица между паника, радост, нервност, екстаз. Имам чувството, че ще се пръсна от енергия.
ИСКАМ ТЕ! И ще го изкрещя на цяла Варна. Искам да те видя пак. Но няма да те търся. Защо не ми поиска номера? Защо аз не взех твоя? Всъщност, по-добре, че не го направихме. Искам те! Видя ли те отново, ще ти го прошепна. Не издържам и в същото време съм готова да те чакам. Взе ми ума, плени ми сърцето, а душичката ми витае из пространството, мечтаеща отново да зърне чистия ти поглед, лъчезарната ти усмивка, да чуе онези слова, сродни и разбиращи моите. Да довършвам мисълта ти, а ти - моята. Посрещна ме сякаш се познавахме от години... или от минал живот. Не зная... но те желая! И то адски много.
Направих грешката, която правя всеки път - издигнах те на пиедестал. Искам да си до мен, а не там горе. Искам да видя истинското ти лице, неподвластно на алкохол или обстановка. Искам да те видя и това е единствената мисъл, с която заспивам и се будя вече 5 дни и нощи.
Искам те! Толкова е просто.
Ще ти дам велика свобода и необятно щастие - само едно искам в замяна - да ме искаш, както аз искам теб! Искаш ли ме?
© София Русева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Мина ... но чувството остана толкова силно, както в началото. Разликата е, че всичко тогава беше много чисто, още неопетнено от човешкия страх. И сега бих казала същите неща на същия човек, но това няма никакво значение, защото "Хубост насила не става!"
-
Леле май много време е минало като гледам датите. Страстта струи от редовете ти. Като за импровизация е бая сполучливо де Продължавай да импровизираш
-
хаха мерси много,огря ме донякъде... но не ми стига
-
хахахаха направо ми е ужас да ти кажа... в тази малка Варна да не можеш да го срещнеш ПАК.
-
хм...опасна импровизацийка...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
