8 дек. 2006 г., 18:04

Искам те

4.6K 0 5
1 мин за четене
(Импровизация на нещо си)

 Стоя на леглото си с поглед, вперен през прозореца. Дони и Момчил ми пеят за кукла със студени очи. В мен бушуват желания, копнежи, мечти... и голямо количество хормони. Какво ми се случи?
 Всеки път (а те не са толкова много) щом срещна сродна душа, изпадам в едно такова много странно състояние - смесица между паника, радост, нервност, екстаз. Имам чувството, че ще се пръсна от енергия.
 ИСКАМ ТЕ! И ще го изкрещя на цяла Варна. Искам да те видя пак. Но няма да те търся. Защо не ми поиска номера? Защо аз не взех твоя? Всъщност, по-добре, че не го направихме. Искам те! Видя ли те отново, ще ти го прошепна. Не издържам и в същото време съм готова да те чакам. Взе ми ума, плени ми сърцето, а душичката ми витае из пространството, мечтаеща отново да зърне чистия ти поглед, лъчезарната ти усмивка, да чуе онези слова, сродни и разбиращи моите. Да довършвам мисълта ти, а ти - моята. Посрещна ме сякаш се познавахме от години... или от минал живот. Не зная... но те желая! И то адски много.
 Направих грешката, която правя всеки път - издигнах те на пиедестал. Искам да си до мен, а не там горе. Искам да видя истинското ти лице, неподвластно на алкохол или обстановка. Искам да те видя и това е единствената мисъл, с която заспивам и се будя вече 5 дни и нощи.
 Искам те! Толкова е просто.
 Ще ти дам велика свобода и необятно щастие - само едно искам в замяна - да ме искаш, както аз искам теб! Искаш ли ме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мина ... но чувството остана толкова силно, както в началото. Разликата е, че всичко тогава беше много чисто, още неопетнено от човешкия страх. И сега бих казала същите неща на същия човек, но това няма никакво значение, защото "Хубост насила не става!"
  • Леле май много време е минало като гледам датите. Страстта струи от редовете ти. Като за импровизация е бая сполучливо де Продължавай да импровизираш
  • хаха мерси много,огря ме донякъде... но не ми стига
  • хахахаха направо ми е ужас да ти кажа... в тази малка Варна да не можеш да го срещнеш ПАК.
  • хм...опасна импровизацийка...

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...