„Приятел в нужда се познава" - гласи една българска поговорка. Всеки човек се стреми към приятелство с другите. Много често обаче приятелството се бърка с познанството. Хората обичат да казват: "Имам много приятели", но замислят ли се колко от тях са истински? На колко могат да разчитат при нужда? Когато постигаш успехи, всички са с теб, но пропаднеш ли - оставаш сам, защото успехът има много бащи, а провалът е винаги сираче. Именно в трудните моменти човек осъзнава кои са му приятели, защото "истинският приятел е не този, който ти изтрива сълзите, а този, който  не ти дава повод да плачеш".

    Когато човек се роди, започва да изгражда една представа за света около себе си - първите хора, с които се сблъсква, първите весели и тъжни мигове, първите стъпки при запознаването със странични хора... Ако трябва всеки да се върне назад в миналото си и да се опита да раздели живота си на етапи, сигурно няма да намери време за това, няма и да успее да разграничи съвсем ясно без да е пристрастен. Всеки се сеща за определени моменти, в които му е било весело или тъжно, и открива в тях различни хора. Някои от тези личности все още са около него, споделят ежедневието му. Но дали тези хора са истински негови приятели? Всичко това се усеща. Не е необходимо много да се замисляме върху това кой, колко и какво е направил за нас. Пък и не е честно само да получаваме. Както една любовна връзка - човек желае, усеща, получава, дава и приема всички недостатъци на любимия човек.
  Често и аз самата съм мислела, че имам добри приятели, било ми е комфортно с тях, но в един момент съм осъзнавала, че комфорта си е тръгнал отдавна и е останал само принципът "приятели завинаги". Не можеш да обещаеш да бъдеш приятел на някого, независимо за колко време. Не можеш да му го казваш просто така. Трябва да му го доказваш, дори и да не полагаш старание. Приятелите не могат да бъдат вечно един до друг, те са свързани с мисълта, че ако някой ден можеш и желаеш да си до този човек, ще бъдеш там, дори и само мисловно. Добрите приятели се усещат с душата. Красиво е да усетиш, че ги има.  
   Едно приятелство не е само "шампанско и рози". Искреността, колкото и да е болезнена, щастието, колкото и да е лигаво, добротата колкото и да е незабелязана - всичко това трябва да присъства в една приятелска връзка. Приятел е този, който е до теб не само за да споделя хубавите моменти, а и ще ти подаде ръка, когато тръгнеш да падаш, и ще ти помогне да се изправиш, а ако не успееш по някаква причина, той пак ще остане до теб. Може би способността да бъдеш приятел и привилегията да имаш приятели се определя от ценностната система и приоритетите, които всеки сам си задава.

   Според мен човек трябва сериозно да обмисли очакванията си от другите. Да бъде готов не само да получава, но и да дава, защото някъде пишеше: „Дай и ще ти се даде". Възможността да откриеш истинските приятели в лицата от хора - това прави живота интересен. Приятелите са слънчевите стълбове, крепящи нашето самосъзнание. Те са кристалните мостове, по които ще премине човек, за да пребъде истинското, защото в приятелството има много повече любов, отколкото в самата любов.