Не вярвах, че ще ми се случи скоро. Но ето, случи се. Чаках го толкова време.
А едва сега осъзнавам какво имам всъщност. Това, че един човек ме обича.
Това, че точно ти си този човек. Това, че мечтите се сбъдват, стига да повярваш в тях. А аз се осмелих да повярвам. И всяка сутрин щом се събудя, осъзнавам отново и отново. Че може още да не си с мен, но ме обичаш. Че сърцата ни са заедно, а това е най-важното. Защо не плача, а се усмихвам ли? Защо не съм тъжна, щом не си до мен? Това ли се питаш? Не съм тъжна, защото знам, че скоро ще бъдем заедно. Защото знам, че всичко е въпрос на дни и дори на часове. Защото знам, че ме обичаш, вярвам в теб. Знам, че няма да ме предадеш. Все пак за една година като твой приятел те опознах достатъчно, поне за да не се съмнявам в това. И пак това приятелство ми подсказва, че няма да ме предадеш. Защото ако не беше сигурен в чувствата си, нямаше да рискуваш. Защото имаше възможност, въпреки всичко да останеш просто мой приятел, но ти сам предпочете друг ...