2 dic 2010, 21:40

История за моята килия

  Ensayos » Otros
1.1K 0 0
1 мин за четене

Бях високо в Стара Планина. Вървя по най-обраслата пътека и се опитвам да си поправя път през високите закриващи ме храсти. И докато минавам през тях, се опитвам да не мисля за слабата болка, която бива причинена от забиващите се в ръцете ми тръни и бодили.

 

Започва да се стъмнява. И заедно със залязващото слънце очите ми залязват също. Червеният залез огрява лицето ми така, сякаш раят бива сложен на земята, а в него започва един прекрасен ден, чийто край не ще дойде.

 

С последните лъчи, огряващи изразително лице, идва така дълго чаканата нощ. Навсякъде кипи тишина, която завладява и най-силните хора и разпалва силно въображението на всеки, който се заслуша в нея. Когато достатъчно дълго време от нощта бе дошло, бе дошло и времето, в което се замечтахме по звездите. Със събуждането на мечтите звездите изчезват пред погледа ми. И ранните гори на младостта се пробуждат. И събрах багажа си и тръгнах сред непонятните и красиво стряскащи пътеки на Балкана.

 

Но точно тогава, в този момент на екстаз, породен от непонятната красота на всички горски шумове... чух глас! Той. Викаше ме по име. И преди да успея да отговоря, аз отворих очи. Бях отново в затвора!

 

Между четири стени. В стая. И като че ли с решетки на прозорците, направени от чувствата, породени от онова клаустрофобично чувство, знаещо как да ни накара да съжаляваме за това, че сме отворили очи.

 

Озовах се там... откъдето бях тръгнал, там, където бях затворил очи за пръв път и бях тръгнал за това така вълшебно и омагьосано място, класната ми стая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...