Изкуството е нещо уникално, нещо много красиво и нежно, нещо, което претворява мислите и чувствата на човека, което им дава свобода. То позволява на другите да надникнат в душата ти, колкото и здраво да са залостени понякога портите към нея. Изкуство е и да надмогваш страха, защото това означава да се контролираш, означава да победиш в най-трудната и сурова битка – тази срещу самия себе си. А какво всъщност е страхът? Това са граници, които всеки сам си поставя, граници, които е изключително трудно да прекрачиш. Понякога именно страхът те препъва и неумолимо те привлича към своята бездна, а веднъж попаднал там, не е лесно да излезеш. Страхът те сковава, отнема светлината от живота, принуждава те да бъдеш по-различен от това, което си. А всъщност именно неговите окови са най-страшното. Всеки човек е изпитвал през живота си това коварно и неприятно чувство. Но колко ли са дръзнали да се изправят срещу него? Едва ли са много. Повечето предпочитат да са роби за цял живот, роби на нещо, което сами са създали. Създали са своя властелин, но нямат достатъчно сила, за да го контролират. Защото точно най-големите ни страхове са измислени от самите нас, захранват се от слабостта ни и стават могъщи. Трудно е да счупиш оковите, но направиш ли го, няма нищо по-ценно от свободата. Ръка за ръка с нея пристъпват щастието, добротата, милосърдието. През целия си живот всеки се опитва да опознае себе си, да намери правилния път, лутайки се в безкрайния объркан лабиринт, където зад всеки ъгъл дебнат злобата, омразата, непревъзмогнатите страхове, страстно изкушаващи те. Те чакат търпеливо и те примамват да ги приютиш в сърцето си – до най-съкровените ти чувства, желания и мечти. Попаднат ли там, като властен господар опустошават всичко красиво, за да остане единствено ужасът. За да се пребориш със страховете си, трябва да се изправиш срещу тях. Всеки изпитва това чувство. Смелостта е не да не се страхуваш, а да преодолееш страховете си. Защото това означава да победиш себе си, да счупиш оковите, да запалиш поне свещичка в мрака, да пропъдиш от сърцето си страха и ужаса – да бъдеш свободен.
ВТ, ти също не ме разбра съвсем. Словосъчетанието "малко момиченце" Калин до голяма степен е заимствал от мен. Аз го употребявам в съвсем друг контекст, когато говоря за съвсем различни от изложените тук неща, но изглежда Калин се е заразил от мен и е взел да го използва за щяло и нещяло.
Харесвам и уважавам мислещите хора, Калине, и затова никога няма да си позволя да те нарека "Калинчо"! Защото си явно от хората, които ми се нравят! Просто искам да кажа и съм убеден, че ще ме разбереш!
Човек винаги трябва да употребява само понятия,които може да обясни смислено! Защото понятията служат единствено за съкратено изказване на логична мисъл! Освен това, защо не помислиш дали момиче на нейната възраст няма да се засегне от изказаното с добри чувства от теб определение??! А момичетата и жените трябва да се уважават реално - с думи, постъпки, отношение и т.н.! (Вместо да се рисуват като разбойнички, убийци и демони, както от някои в сайта! Не е към теб, Калине!) Колкото до цитирането - би било добре да се запознае човек с автора, преди да се цитира, каквото и да е! Защото много често цитатите са от произведение и за да усетиш още по-добре красотата на мисълта, трябва да се види този цитат къде се намира! Това е! Аз повече няма да коментирам, защото не е форум!
Още веднъж - Еми, приеми моите уважения за това произведение! А по- темата: Човек се страхува истински само от неизвестното нему! От нищо друго!
Владимире, ти изглежда не разбра какво казах тук! А то е- дълбоко съм убеден, че нито Големия Калин, а съдейки по твоята реакция - и ти, можете да обясните смислено понятието "узрели идеологически", нито дори защо го е употребил тук. Каквото и мнение да има за своите познания, няма смисъл се говори с клишета от времето, когато сте били "още проект"! А авторката наистина заслужава поздравления! Но изказани с по-голямо уважение към себе си и своята възраст! Аз нали ни ви наричам "дечковци, хлапета"? Поздрави и приятен ден на всички!
"Аз самият, например, още нищо не съм осъзнал." - Аз също.
Все още се боря със страховете си... Страх ме е повече за близките ми, отколкото за самата мен.
Преди време една мъдра жена ми каза: "Страхът винаги е по-страшен от реалната вероятност, която го е предизвикала".
"Есето не е нищо особено като мисловни достижения, но е сносно написано." - критиката е нужна на твореца Но... върни се 6 години назад, Синеочко... Какви са били твоите мисловни достижения?
Поздравявам Еми за смелостта да публикува творбата си в този сайт!
Искрено се радвам, че деца, на възрастта на Еми, търсят и намират пътя към себе си и другите!
Не, големият Калин по-скоро е написал това, за да се изрази като мен... По-точно, както аз се изразявам. Но това са наши лични неща. А относно темата - и аз съм на вашето мнение. Радвам се, че има хора, които отрано осъзнават някои от нещата в живота. Аз самият, например, още нищо не съм осъзнал.
"...Много ме радва, че мрежата срещам все повече преждевременно узрели идеологически малки момиченца, едно от които си ти!..." - Ако се вярва на личните страници, големият Калин се изказва подготвен! Навярно е от възрастта, на която човек всичко може и всичко знае!
Браво! Да осъзнаеш на 14 години, че срахът е измислен от самите нас и се захранва от нашите слабости означава, че вече си се изправила срещу своя "властелин".
"Смелостта е не да не се страхуваш, а да преодолееш страховете си." - смело момиче си, Еми! Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.