Изкуството да надмогваш страха
1 min reading
Изкуството е нещо уникално, нещо много красиво и нежно, нещо, което претворява мислите и чувствата на човека, което им дава свобода. То позволява на другите да надникнат в душата ти, колкото и здраво да са залостени понякога портите към нея. Изкуство е и да надмогваш страха, защото това означава да се контролираш, означава да победиш в най-трудната и сурова битка – тази срещу самия себе си.
А какво всъщност е страхът? Това са граници, които всеки сам си поставя, граници, които е изключително трудно да прекрачиш. Понякога именно страхът те препъва и неумолимо те привлича към своята бездна, а веднъж попаднал там, не е лесно да излезеш. Страхът те сковава, отнема светлината от живота, принуждава те да бъдеш по-различен от това, което си. А всъщност именно неговите окови са най-страшното. Всеки човек е изпитвал през живота си това коварно и неприятно чувство. Но колко ли са дръзнали да се изправят срещу него? Едва ли са много. Повечето предпочитат да са роби за цял живот, роби на нещо, което сами са създали. Създали са своя властелин, но нямат достатъчно сила, за да го контролират. Защото точно най-големите ни страхове са измислени от самите нас, захранват се от слабостта ни и стават могъщи. Трудно е да счупиш оковите, но направиш ли го, няма нищо по-ценно от свободата. Ръка за ръка с нея пристъпват щастието, добротата, милосърдието. През целия си живот всеки се опитва да опознае себе си, да намери правилния път, лутайки се в безкрайния объркан лабиринт, където зад всеки ъгъл дебнат злобата, омразата, непревъзмогнатите страхове, страстно изкушаващи те. Те чакат търпеливо и те примамват да ги приютиш в сърцето си – до най-съкровените ти чувства, желания и мечти. Попаднат ли там, като властен господар опустошават всичко красиво, за да остане единствено ужасът.
За да се пребориш със страховете си, трябва да се изправиш срещу тях. Всеки изпитва това чувство. Смелостта е не да не се страхуваш, а да преодолееш страховете си. Защото това означава да победиш себе си, да счупиш оковите, да запалиш поне свещичка в мрака, да пропъдиш от сърцето си страха и ужаса – да бъдеш свободен.
А какво всъщност е страхът? Това са граници, които всеки сам си поставя, граници, които е изключително трудно да прекрачиш. Понякога именно страхът те препъва и неумолимо те привлича към своята бездна, а веднъж попаднал там, не е лесно да излезеш. Страхът те сковава, отнема светлината от живота, принуждава те да бъдеш по-различен от това, което си. А всъщност именно неговите окови са най-страшното. Всеки човек е изпитвал през живота си това коварно и неприятно чувство. Но колко ли са дръзнали да се изправят срещу него? Едва ли са много. Повечето предпочитат да са роби за цял живот, роби на нещо, което сами са създали. Създали са своя властелин, но нямат достатъчно сила, за да го контролират. Защото точно най-големите ни страхове са измислени от самите нас, захранват се от слабостта ни и стават могъщи. Трудно е да счупиш оковите, но направиш ли го, няма нищо по-ценно от свободата. Ръка за ръка с нея пристъпват щастието, добротата, милосърдието. През целия си живот всеки се опитва да опознае себе си, да намери правилния път, лутайки се в безкрайния объркан лабиринт, където зад всеки ъгъл дебнат злобата, омразата, непревъзмогнатите страхове, страстно изкушаващи те. Те чакат търпеливо и те примамват да ги приютиш в сърцето си – до най-съкровените ти чувства, желания и мечти. Попаднат ли там, като властен господар опустошават всичко красиво, за да остане единствено ужасът.
За да се пребориш със страховете си, трябва да се изправиш срещу тях. Всеки изпитва това чувство. Смелостта е не да не се страхуваш, а да преодолееш страховете си. Защото това означава да победиш себе си, да счупиш оковите, да запалиш поне свещичка в мрака, да пропъдиш от сърцето си страха и ужаса – да бъдеш свободен.
© Абв All rights reserved.
Благодаря за коментарите!
Но... върни се 6 години назад, Синеочко... Какви са били твоите мисловни достижения?
