Извън сянката на времето
Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Сузуки
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Но… невидимото, преображенията на Духа в сърцето, са винаги млади и красиви. Все по-млади и по-красиви с всеки изминат ден, месец, година. Кое си ти? Кое съм аз? Видимото? Или невидимото?
Ако живеем в настоящето, без платната – проекции на душата в билото или пък в бъдното – нямаме сянка. Рисуваме Себе си сега, с багри и нюанси, подбрани от стремленията и намеренията на душата. Кой държи четката? Умът? Тялото? Душата?
Нито едно от трите! Душа и Дух не са тъждествени понятия, съгласен си, читателю, нали? Духът не е подвластен на преходни земни желания, а на намерения с предопределена посока. Досущ като намеренията на светлината и водата!
Да бъдеш образ цял – видимо невидим – е нещо сложно, наречено процес или живот. – „По-скоро бих желал да съм цял, отколкото добър“ – казва Карл Юнг. Така е. За онзи, който може да го проумее. Да изрисуваш, да избродираш и обикнеш Собствения си образ, пресъздаден на фона на безкрайната и вечна звездна Вселена, е и талант, и изкуство. Въздействащо, възвисяващо изкуство!
Мигът е случване на Себето – на Духа – извън сянката на времето. Мигът е вечност! И Истина! И Светлина – надвила и отпъдила страха от смъртта от мрачните подземия на човешкото подсъзнание.
Самадхи
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados
