> Аз съм художник на живота — моята творба е собственият ми живот.
Всичко видимо си има сянка. Дали и времето си има своя? Видимо или невидимо е то – времето?
Погледнете своя снимка отпреди десет, двадесет, тридесет или четиридесет години! Е, видимо е времето, нали! Значи … и то си има сянка своя. Но… невидимото, преображенията на Духа в сърцето, са винаги млади и красиви. Все по-млади и по-красиви с всеки изминат ден, месец, година. Кое си ти? Кое съм аз? Видимото? Или невидимото?
Ако живеем в настоящето, без платната – проекции на душата в билото или пък в бъдното – нямаме сянка. Рисуваме Себе си сега, с багри и нюанси, подбрани от стремленията и намеренията на душата. Кой държи четката? Умът? Тялото? Душата?
Нито едно от трите! Душа и Дух не са тъждествени понятия, съгласен си, читателю, нали? Духът не е подвластен на преходни земни желания, а на намерения с предопределена посока. Досущ като намеренията на светлината и водата!
Да бъдеш образ цял – видимо невидим – е нещо сложно, нар ...