Отново казвам - искам да живея и да се смея, и да пея под дъжда. Животът бавно мигом си отива и няма връщане назад. Във мрак и самота животът се изпълва, във бездна от тъма горят тела - телата на изгубените в самота. Невежи хора отминавам, но не знаят те какво изпитвам аз. Не казвам даже аз, че знам, защото тези чувства как да се опишат, да се обяснят - не може. Животът преминава във необяснени чувства, в безмълвно съзерцание на любовта. А срещнеш ли се с нея днес или тогава, благословен си ти, съдбата ти е твоя - отдай и се, не я оставяй, обичай любовта и нейните преображения - защото често ще я срещнеш като мъж или жена, която да обичаш и всичко ще е хубаво, ще е незабравимо, уникално - аз повече не искам от живота. Аз знам доколко заслужавам да я срещна и чакам всеки миг да дойде. Дори я виждам вече, по-скоро виждам него и го обичам вече, и го мразя, защо не идва, а аз не ща да чакам още, искам го сега, не после, не след време, а сега. А той къде е, вижда ли ме или отминава просто п ...