Отново казвам - искам да живея и да се смея, и да пея под дъжда. Животът бавно мигом си отива и няма връщане назад. Във мрак и самота животът се изпълва, във бездна от тъма горят тела - телата на изгубените в самота. Невежи хора отминавам, но не знаят те какво изпитвам аз. Не казвам даже аз, че знам, защото тези чувства как да се опишат, да се обяснят - не може. Животът преминава във необяснени чувства, в безмълвно съзерцание на любовта. А срещнеш ли се с нея днес или тогава, благословен си ти, съдбата ти е твоя - отдай и се, не я оставяй, обичай любовта и нейните преображения - защото често ще я срещнеш като мъж или жена, която да обичаш и всичко ще е хубаво, ще е незабравимо, уникално - аз повече не искам от живота. Аз знам доколко заслужавам да я срещна и чакам всеки миг да дойде. Дори я виждам вече, по-скоро виждам него и го обичам вече, и го мразя, защо не идва, а аз не ща да чакам още, искам го сега, не после, не след време, а сега. А той къде е, вижда ли ме или отминава просто покрай мене, като всеки друг. Но аз копнея да ме види и вярвам, ах колко силно вярвам, че ще дойде. Но аз ще чакам колкото ще трябва и ще получа неговата обич. Ще чакам, от времето не се страхуват, по-скоро то от мен ще се страхува, когато разбере, че през вечността дори ще чакам, за да дойде той. Не се страхувам веч от идващия ден. Защото той ще е по-хубав, по-красив, изпълнен с повече усмивки, с повече любов. Какво ни трябва повече от туй - аз вярвам нищо друго няма смисъл, а само обичта - да - тази между хората, защото само тя остана вече. И ще се бориме за нея, и ще спечелим!
© Петя All rights reserved.
ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!