Живей с останалите, не заради тях
Поредица “Научи се да се обичаш”
Част първа
Живей с останалите, не заради тях
Есе
Страшно е човек да живее, окован от очакванията на другите хора. Да трепери над всяка дума, изречена по негов адрес. Както и над собствените си думи, дали няма да обидят някого. Същото важи и за действията.
Такива хора обикновено не могат да казват "не" , когато искат всъщност да кажат "да" и обратно. Не могат да отказват или им е трудно. И накрая един такъв човек израства като индивид, задоволяващ потребностите на другите, но игнорирайки своите собствени нужди. Изоставя своите интереси. Става все по - трудно да се заяви пред света една такава личност. Понеже самочувствието на Аз-а е било накърнявано системно, достойнството му - оскърбявано, в душата на един такъв човек е много трудно да разцъфне цветето, което се нарича любов към себе си. Да, задоволяващите хора определено имат дефицит на това да се ценят и обичат сами себе си. И тук ще е хубаво да допълня нещо: границата между това да обичаш себе си и да изпаднеш в гордост е много, много тънка. Хората с прекалено високо самочувствие имат този навик. И им се случва често - често. Но да се върна на темата, понеже се отклоних. Човек, който угажда на всички, накрая остава нещастен и незадоволен. Защото цялата му енергия отива в изпълнение на молбите, а дори някой път “заповедите” на тези, които му възлагат задачите. Друг проблем на удовлетворяващите, е поставянето на граници. Граници между "да" и "не" . Две кратки думички, които могат да съхранят човек или да го унищожат. Много често удовлетворяващият индивид попада в неподходяща за него компания, където бива употребен заради добротата си. Заради това, че е готов на всичко за всеки. Такива хора още ги наричат “добряци” . Но това “добрячество” им изиграва лоша шега. Защо? Защото “добряците” имат този гаден навик да се навират където не им е работа, да се мешат където не са желани, само и само да предложат помощта си. Човеко, заради другите ли живееш? То е хубаво да се помага. Но трябва да си пазиш и личното пространство. Защото ако ти самият не си пазиш интереса, никой няма да го направи за теб! Научи се да се уважаваш, за да те уважават и другите! Човек, който живее заради другите и оставя нуждите си за накрая, такъв индивид постоянно търси одобрение отвън. Надява се да намери щастие с помощта на външни фактори. И когато това не стане, се пита: "Къде сбърках?" Чисто и просто е - грешката е, че центъра на такава личност е фокусиран не върху собствената си вътрешна основа, а върху хорското мнение. Накратко може да се обобщи следното: "Живей с останалите,..." - тук идеята е да се научим да живеем с хората. "...не заради тях." - а тук, да се научим да се разграничаваме от тях, да бъдем независими и самостойни личности, независещи от ничие одобрение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йосиф Асенов Todos los derechos reservados
. Така мисля аз.
