Живея, за да умра.
      Това ли е всичко, това ли е човешката съдба?
       Днес си тук, а утре - не...!
        Животът -  вечното турне!

       Днес си хит, а утре "как му беше името"?
        И вечно търсещ вечността, делото, с което ще си на върха...
      Дали ще стане някога?
       И пак си сам, както в първия си миг, никой не познава твоя лик.
      Вярваш, мислиш, чакаш.
       Вечната карма на твоя живот.
      И когато стигнеш края - си в бездна.
      Плачещ в скръб, търсиш правилния път.
      А кой си и къде отиваш, някой знае ли?
      И водиш мъчителна война с злото в своята душа.
       Знаем, всички гости сме на този свят и знаем - в душите ни тайно спи добро или зло, каквото ние решим...
      И все пак искаме много, искаме всичко, а когато си дадем сметка - сме спечелили нищо.
     Но нека повярваме в доброто в нашите души, аз вярам,че то ще ни спаси...
     Нека повярваме в любовта, преди да паднем в бездната на несъщността...