23.07.2007 г., 11:16

Животът...?

1.9K 0 1

                                                 Живея, за да умра.
      Това ли е всичко, това ли е човешката съдба?
       Днес си тук, а утре - не...!
        Животът -  вечното турне!

       Днес си хит, а утре "как му беше името"?
        И вечно търсещ вечността, делото, с което ще си на върха...
      Дали ще стане някога?
       И пак си сам, както в първия си миг, никой не познава твоя лик.
      Вярваш, мислиш, чакаш.
       Вечната карма на твоя живот.
      И когато стигнеш края - си в бездна.
      Плачещ в скръб, търсиш правилния път.
      А кой си и къде отиваш, някой знае ли?
      И водиш мъчителна война с злото в своята душа.
       Знаем, всички гости сме на този свят и знаем - в душите ни тайно спи добро или зло, каквото ние решим...
      И все пак искаме много, искаме всичко, а когато си дадем сметка - сме спечелили нищо.
     Но нека повярваме в доброто в нашите души, аз вярам,че то ще ни спаси...
     Нека повярваме в любовта, преди да паднем в бездната на несъщността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Митева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • есето е доста кратичко-съдържателно е има мн хубав смисъл в него но може би ако се включат малко повече тези в него ще има по голям успех

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...