Казват, че любовта е магия. И сякаш преобразява хората. Казват, че любовта е чудо. Кара те да виждаш и чувстваш различно.
Сещам се за една мисъл на Уилям Шекспир: "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват". Колко прав е бил, когато го е казал! Та животът без любов нищо не е! И ако Елин Пелин в тази връзка възкликва: "Лула тютюн не струва", единствено мога да се съглася с него. Изкушавам се да използвам и цитат от поезията на Атанас Далчев: "И сякаш аз не съм живеел никога, и зла измислица е моето съществуване!" Защото животът без любов наистина няма смисъл. И защото животът без любов наистина е безцелно лъкатушене през дните.
И тези дни изглеждат колкото дълги, толкова и еднотипни. Колкото скучни, толкова и безсмислени. Те не отминават. Те се нижат все по-тягостни. И все по-монотонни. А някъде там - зад ъгъла, под прозореца, на улицата - чака тя. Чака любовта. Тя винаги съществува. И винаги е красива. Красива и вълшебна. Нима има по-приятно чувство от "трепета" на пеперуди ...