... ... ... ... Жизнен стандарт ВТОРА УПОТРЕБА!
... ... ... Седя, стоя или се движа и в слуха ми се набиват ожесточени препирни и рекламни реплики, примесени с чалга, рап, неопределими ритми и пукотевици и "бум"- и "гръм"- ефекти от някакви звукоизлъчващи средства или неизвестно от къде в пространството – телевизия, радио, ехо от стадионите или площадите, от разни мобилни средства, улични крамоли, спор с нагли прекупвачи на пазара или в някой магазин
... ... ... – Въобще звучна атмосфера на една "либерално"-обусловена среда. Някой ще кажат "Това искахме!", т.е. кой както иска да натрапва звуци в околната среда.
Физиците ще го определят като ШУМ, само че не БЯЛ ШУМ (той е относително "подреден в случаен порядък" шум –парадоксално, но не е той темата).
... ... ... Политиците ще се опитват да го класифицират като демокрация, само че един дребен елемент от тази система липсва (да – система, защото демокрацията е система от отношения). Липсва елементът на СЛУШАНЕТО и то не просто слушане, а чуване и вникване в чутото. По-скоро е налице едно "надвикване", опит да си кажеш, да произведеш своите си звуци, логичен ефект от отрицаването на тоталитарния ред "ДАВАМ ДУМАТА"– Ако ти дадат думата, мислиш какво ще кажеш, за да ти дадат пак думата – Е, сега е дошло време да "Фърляш думи налево и десно" и да ги набиваш като бухалки на омразните цензори от недалечното минало и техните наследници и приемници (както щете го разбирайте)
... ... ... Особено това допадна на медиите. Те видяха в това възможност да се наместят на мястото на цензори. И ако разгледаме хронологично развитието на "свободното звукоизлъчване" ще видим как от митингарската шумотевица се "се извиси" и премина в парламентарна говорилня, чието ехо се раздухваше в околната среда и с някои опити за въздействие върху тази говорилня премина в едно трайно относително затишие (по-скоро леко затихване, почти монотонен шум с припуквания) наложено от т.н. задкулисие и ослушване откъде да се домогнеш до задкулисаджиите, за да ВЛЕЗЕШ В СИСТЕМАТА "ДАВАШ И ТИ ДАВАТ"!
... ... ... Това не можеше да не даде отражение на ШУМА. И като най-звукоизлъчващи, те медиите "взеха лостове в своите ръце", ама не лостове от демокрацията, такава като древногръцката или древноримската, а нашенска – по-ориенталска (не знам с какво друго да се сравни). Един от основните й признаци е набелязване тезите на водещия и с помощта на техниката да отнемаш думата или да сменяш темата, да броиш секундите и в крайна сметка "гилотината ТОВА БЕШЕ ВСИЧКО ПО ВЪПРОСА" ако предначертаната теза излезе извън руслото. А ако говорещите поради гилотината на водещия усетят, че няма да им се даде гласност (за която са дошли в студиото) започват "надвикването" – всички говорят никой не слуша, но по-важното е че и зрители и слушатели спират да разбират думи, да не говорим че до възприемане на тезите на говорещите не се достига! Това се оказва удобно и за водещите, които в своите обобщения свободно лансират своите предначертани, като "подкрепени" от онези, за които задкулисието е дало интифа!
... ... ... И като алгоритъм се очертава следното:
"Задкулисие – медии – политика (въздействие върху обществото в интерес на задкулисието!". Разбира се тази груба схема е много прецизно обмисляна, добре следена, добре кадрово обезпечена с всичко – пари, кадри, красавици, шоута, реклами, лобита навсякъде – тотално, по тоталитарен тертип! И навсякъде разни агенции, и то не само социологически, а и разни НПО, формирования и органи "добре онезависени", но овластени да отварят и затварят разни врати, та даже и "легитимно" да събуждат "всенародно" негодувание при нежелателен развой, забежки и пропуски в развитето на желатната от задкулисието ситуация.!
... ... ... Е, медията има в звученето си и "обертонове", за да накланя вектора на въздействието си към определени слоеве, прослойки и дори икономически зони, гилдии и разни присъщи на "демократичното разнообразие" образувания – Такива са разни, конкурси, спортни и културни общности, та даже и разни клюкарски начинания в стила на оня филм от миналия век "Смях в рая", като "папараци", "вкусни менюта", душещипателни сериали, празноглави шоута (мармалади, сблъсъци, токшоута и рубрики на тема "нищо съществено"), в които обикновено има и някой елемент на злободневност, а някои като "Господари на ефира" дори имат и легитимна кауза, умело иронизираща, но примесена с адреналинско празноглавие (за "разширяване" на аудиторията)!
... ... ... Главното е, че с този модел се постига успешно пълното дезориентиране обществото не за болните проблеми, и не за това как да бъдат лекувани, а за това всичкото уж-лечение, което да осигурява комфорт и власт на задкулисието! Да се поддържа стремежа всеки, да се домогва да влезе в системата "ДАВАШ И ТИ ДАВАТ!" – а от това никога няма да се създаде нетърпимост към корупцията и до успешно справяне с тази практика. И това вече обрича на гибел България!
... ... ... А най-лошото е че, това е изгодно на всички извън националните ни граници и те пускат отвреме-навреме крокодилски сълзи с уж-загриженост за нашето Евро-бъдеще.
... ... ... Т.н. "Нов модел" на света е само прах в очите на целия Незападен свят! И нека не си мислим, че някой ни брои към Запада – заблуждаваме се, че имаме заделено място в Западния свят, колкото и да работи днешната пропаганда в полза на това, че ние значим нещо за този свят! Знаем защо джуджето го канят на трапеза с великани – за да го включат в менюто като джудже-алангле! Та и в този случай ние може да кажем : Да, значим! Но не заради това, което ще ни доведе до техния стандарт, ние винаги ще сме в стандарта на "дрехи втора употреба"! А нашето Задкулисие поддържа всичко така, че само то, задкулисието, а не всички българи да е извън стандарта на "дрехи втора употреба"
... ... ... – Е вярвате ли, че някога Задкулисниците и техните протежета ще се опитат да ни извлекат от този стандарт на Втората употреба – ВСЕКИ СЕ СПАСЯВА ПОЕДИНИЧНО, като ВЛИЗА В СИСТЕМАТА "ДАВАШ И ТИ ДАВАТ"! Ако не даваш, оставаш във и за Втора употреба!
© Цветан Костадинов Todos los derechos reservados