Колко пъти започвах и спирах - това уж кратко, но важно писмо.
Не съм виждала родителите си от 4 години, а така се надявах, че тази Коледа ще е различна. "Писмото" до дядо Коледа остана в графа "неизпратени". Няколко хиляди мили ни делят...
А боли. Искам синът ми да познава моите родители... Искам да може да говори на български, искам да знае песните, които и аз съм учила като дете. Искам да е горд с българското си име (кръстен на двамата си дядовци, за да няма сърдити), да тича с обелени колена из балканите и да има детство като моето... Искам да знае как мирише току-що опечения хляб от старата пекарна на село.
А кажете ми, как да се върна в изтерзаната родна България. Няма закони, няма правосъдие. Няма елементарно възпитание - хората живеят в коптори, потънали в злоба и страх. Пенсионери се самоубиват, за да не тежат на децата си, а децата убиват деца. Какъв живот е това - Неживеене.
Синът ми имаше щастието да се роди в Щатите, а кажете ми, как да накажа (обрека) следващото си дете д ...