Как да бъда сърдита... на Коледа...

Колко пъти започвах и спирах - това уж кратко, но важно писмо.
             Не съм виждала родителите си от 4 години, а така се надявах, че тази Коледа ще е различна. "Писмото" до дядо Коледа остана в графа "неизпратени". Няколко хиляди мили ни делят...
             А боли. Искам синът ми да познава моите родители... Искам да може да говори на български, искам да знае песните, които и аз съм учила като дете. Искам да е горд с българското си име (кръстен на двамата си дядовци, за да няма сърдити), да тича с обелени колена из балканите и да има детство като моето... Искам да знае как мирише току-що опечения хляб от старата пекарна на село. 
            А кажете ми, как да се върна в изтерзаната родна България. Няма закони, няма правосъдие. Няма елементарно възпитание - хората живеят в коптори, потънали в злоба и страх. Пенсионери се самоубиват, за да не тежат на децата си, а децата убиват деца. Какъв живот е това  - Неживеене.
           Синът ми имаше щастието да се роди в Щатите, а кажете ми, как да накажа (обрека) следващото си дете да се роди в България. Та повечето доктори не стават за такива. Докторите трябва да са хора с признание, да обичат живота повече от всичко. Не съм съдник, но историите, които чета за раждания в България, ми изправят косата... И ми призлява от всички, които тръбят "Върнете се, хора, в България". 
            Ще се върна - със сигурност, защото съм оставила сърцето си там. Но кога? Догодина? След две?  Щом моята мила майчица каза: "Стойте си там, нали сте добре!" Как издържа туй майчино сърце... Та аз и минута не мога да се отделя от моята рожба... А тя? - цели 4 години, поредната тиха и празна Коледа. Но аз ви обичам, маминко... И на малкия говоря за вас - колко много се обичате с тати... Колко топли са твойте очи и на тате ръката тъй мека. Днес синът ми върху гърдите ми спи, както аз  преди години съм спала и в неговите нежни очи виждам на всичката болка утеха...

         Спи спокойно, мое мило момче, аз ще бдя над съня ти невинен. И сълзите на мама не капят - просто вали из ведро...
         
         ... Писмото до дядо Коледа беше толкова кратко - Просто мама искаше само една вълшебна Коледа с мама и тати - нищо, че вече е на 28...

ОЛЕКНА МИ...