Как се ражда радостта
Запитвали ли сте как се ражда радостта в човешката душа? Аз не бях си задавала досега този въпрос, но днес неочаквано ме осени отговорът му. Радостта е дете на благодарността към Всевишния за днешните дарове, с които ни е дарил. Тази признателност е отправена покана към Него по-често да гостува в дома ни. Там където присъства Бог, дяволът би ли припарил? Лишенията, теглилата и злочестините не са ли творения на Сатаната?
В този миг не знам как изглежда всевишният, нито знам къде е домът му, има ли брада, носи ли халка? Не знам какъв е цветът на очите му, какви дрехи носи. Познавам изображения на Исус Христос, облечен в роба, като на римляните, с дълга коса и брада и толкова. Бог за мене все още си е загадка. Аз само едно нещо знам за Всемогъщия и Всемъдрия – как обича. Как ли? Безусловно. Щедростта му няма предел. Бихте ли могли да изброите колко сорта цветя цъфтят на планетата ни? Ами разнообразието от зеленчуци и плодове? За животинския свят няма да споменавам, че много познания в тази област нямам, но не ще пропусна да спомена планините, равнините, реките, моретата и океаните …. Всеки един човек помни за цял живот най-малко десетина незабравими пейзажа, които са го накарали да онемее пред творческия гений на Създателя. Моите онемявания досега са пет.
Каква творческа мощ, нали?! Невъобразима, необяснима, неразгадаема. Има ли отношение всичко казано до тук към темата на есето? Да, има! Отговорът на въпроса как се ражда радостта е съвсем кратичък. Най-радостен, най-щастлив е онзи, който най-много хора и неща обича. Истинската обич обаче е действена, съзидателна /гледайте делата, не словата/. Само всеотдайно любящият може да е творящ и даряващ блага на останалите хора. Ако обичането и даряването е безусловно, има го вече и уподобяването, а преживяната радост е безгранична. Каним ли по-често Всевишния в дома си, сигурно не би ни се наложило да кадим тамян, за да прогоним зловонието от дъха на антитвореца, сиреч разрушителя – Сатаната. Може би не бихме познали и страданието от осъществените му пъклени помисли: недоимъка, бедата болката, разочарованието и тъгата.
Самадхи
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados
