Падах си по едно момиче. Тя обаче, не ми обръщаше особено внимание – избягваше да разговаря с мен, а когато се стигнеше до разговор, се стараеше да го приключи възможно най-бързо.

Един ден забелязах, че не мога да ù изпращам съобщения във Facebook. Предположението ми беше, че е блокирала съобщенията от мен, въпреки че не бях сигурен.

Беше голям удар за мен. Защо ме беше блокирала? Мисля, че ù бях писал всичко на всичко три пъти: и то съвсем невинни неща, колкото да опитам да я заговоря. Не е като да съм я тормозил с мръсни лафчета.

Първо побеснях. После започнах да се самосъжалявам. Накрая започнах да отричам очевидното – убеждавах се, че може би не ме е блокирала само мен, а по принцип е забранила да й изпращат съобщения. Страх ме беше дори да проверя дали наистина ме е блокирала. Страх ме беше да разбера истината.

Първата ми мисъл беше: “Въобще не ми пука, като не иска – не иска”. Но ми пукаше. Трябваше да знам. Затова една сутрин реших да й изпратя съобщение. Ако се появеше надпис This person isn't receiving messages from you right now, това щеше да означава, че ме е блокирала.

Написах кратко съобщение и се приготвих да натисна Send. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Изпратих съобщението и на екрана се появи pop-up прозорец. This person isn't receiving messages from you right now.

Бях потресен. Почувствах се ужасно. Това беше като края на света за мен. Единственият човек, с който исках да говоря, не искаше да говори с мен. А сега какво ще правя.

Вдигнах дясната си ръка, която беше стисната в юмрук, и я доближих на около 30-ина сантиметра от лицето си. После разперих пръстите. Ръката ми трепереше. След това разперих пръстите на другата ръка. Същата реакция.

И тогава прозрението дойде.

Нашата галактика е на милиарди години. Във вените й пулсират стотици милиарди звезди, които са били свидетели на колосални космически сблъсъци, предхождащи и най-широкоскроените представи за Време. Дори и планетата Земя е немислимо стара – тя се е появила в космоса преди поне 4.6 млрд. години.

Приматите ги има от грубо казано два милиона години. Човечеството такова, каквото го познаваме – с древните цивилизации, с раждането на религиите, с откриването на огъня и суперкомпютрите – го има едва от няколко хиляди години.

Тези няколко хиляди години история са претъпкани с нерадостните съдби на страдащи роби, изпепелени вещици и глобални катаклизми и разпнати месии. Претъпкани са с покъртителни революции, раждането и рухването на империи, откриването на нови светове. Нищо, ама абсолютно нищо от това не представлява дори нищожна частица от безкрайната история на Вселената. А ти си тръгнал да трепериш за това, че някаква тъпа пача те е блокирала във Facebook.