Падах си по едно момиче. Тя обаче, не ми обръщаше особено внимание – избягваше да разговаря с мен, а когато се стигнеше до разговор, се стараеше да го приключи възможно най-бързо.
Един ден забелязах, че не мога да ù изпращам съобщения във Facebook. Предположението ми беше, че е блокирала съобщенията от мен, въпреки че не бях сигурен.
Беше голям удар за мен. Защо ме беше блокирала? Мисля, че ù бях писал всичко на всичко три пъти: и то съвсем невинни неща, колкото да опитам да я заговоря. Не е като да съм я тормозил с мръсни лафчета.
Първо побеснях. После започнах да се самосъжалявам. Накрая започнах да отричам очевидното – убеждавах се, че може би не ме е блокирала само мен, а по принцип е забранила да й изпращат съобщения. Страх ме беше дори да проверя дали наистина ме е блокирала. Страх ме беше да разбера истината.
Първата ми мисъл беше: “Въобще не ми пука, като не иска – не иска”. Но ми пукаше. Трябваше да знам. Затова една сутрин реших да й изпратя съобщение. Ако се появеше надпис T ...