3 may 2009, 22:19

Какви ги вършим?

2.3K 1 26
1 мин за четене

„В какво вярваш?” Често за човека съдят по отговора на този въпрос. Някои се определят като християни, други – като мюсюлмани, трети вярват в Буда... Всеки е убеден в правотата си, а има и такива, които агресивно или завоалирано се стремят да наложат своята истина. Обикновено религиозната принадлежност е свързана със семейните и родови традиции, но това е само външната, формална страна на въпроса. Всеки може да си сложи някакъв етикет – съдържанието е важно. Ние черпим от извора според нивото на духовното си развитие. Въпросът е не в какво вярваме, а КАКВИ ГИ ВЪРШИМ. Човек може да изпълнява стриктно религиозните ритуали, но в сърцето си да таи омраза и завист и да върши зло на ближния си. И обратно – да е атеист, но да има Любов в сърцето си. „По делата ще ги познаете.”

Въпреки че родителите ми бяха от поколението, на което внушиха, че ”религията е опиум за народа”, с добродетелите си  бяха достоен пример за мен.  Откакто се помня, винаги са ме вълнували въпросите: „Кои сме? Откъде идваме и накъде отиваме? И какъв е смисълът на всичко?” След дълъг процес на търсене стигнах до идеята за Бога. Продължавам да редя пъзела...

Всеки има свой специфичен път на развитие. Но, за съжаление, има хора, които са затънали дълбоко в материята и не се интересуват от духовното. Боли ме най-вече за младите. В последно време ни шокираха убийствата на студенти, извършени от интелигентни и образовани хора. Тези младежи не са разбрали най-главното: нямат право да отнемат човешки живот. Възможно е да се измъкнат от правосъдието с помощта на ловки адвокати, но не могат да се скрият от безпристрастния закон на кармата.

Храмът е вътре в нас и всичко е написано в душите и сърцата ни. Но за да го прочетем, първо трябва  да премахнем напластения слой на егото си. Не само да го прочетем, но и да го изпълняваме. С други думи - да го живеем.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво стахотно е
  • Благодаря ви, Тони и Елена! Прегръщам ви и аз!
  • Ех, Вилдан!
    Права си - колко малко хора мислят... колко живеят така, сякаш са задължени на света, а не той на тях...
    И колко са разбрали, че можеш да излъжеш някого, можеш да излъжеш всички, можеш дори себе си да излъжеш... но Бог не можеш!!!
    Духовни хора ли сме... или сме само гордо его...едно нищо, което има толкова малко срок на годност... ако въобще има такава...
    Поздравления, прегръщам те!!!
  • Абсолютно си права , Феичке! Нямам какво да добавя... Чудесно есе!
  • Благодаря ви, Светла, Мариола и Криси!

Selección del editor

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...