Какви ги вършим?
„В какво вярваш?” Често за човека съдят по отговора на този въпрос. Някои се определят като християни, други – като мюсюлмани, трети вярват в Буда... Всеки е убеден в правотата си, а има и такива, които агресивно или завоалирано се стремят да наложат своята истина. Обикновено религиозната принадлежност е свързана със семейните и родови традиции, но това е само външната, формална страна на въпроса. Всеки може да си сложи някакъв етикет – съдържанието е важно. Ние черпим от извора според нивото на духовното си развитие. Въпросът е не в какво вярваме, а КАКВИ ГИ ВЪРШИМ. Човек може да изпълнява стриктно религиозните ритуали, но в сърцето си да таи омраза и завист и да върши зло на ближния си. И обратно – да е атеист, но да има Любов в сърцето си. „По делата ще ги познаете.”
Въпреки че родителите ми бяха от поколението, на което внушиха, че ”религията е опиум за народа”, с добродетелите си бяха достоен пример за мен. Откакто се помня, винаги са ме вълнували въпросите: „Кои сме? Откъде идваме и накъде отиваме? И какъв е смисълът на всичко?” След дълъг процес на търсене стигнах до идеята за Бога. Продължавам да редя пъзела...
Всеки има свой специфичен път на развитие. Но, за съжаление, има хора, които са затънали дълбоко в материята и не се интересуват от духовното. Боли ме най-вече за младите. В последно време ни шокираха убийствата на студенти, извършени от интелигентни и образовани хора. Тези младежи не са разбрали най-главното: нямат право да отнемат човешки живот. Възможно е да се измъкнат от правосъдието с помощта на ловки адвокати, но не могат да се скрият от безпристрастния закон на кармата.
Храмът е вътре в нас и всичко е написано в душите и сърцата ни. Но за да го прочетем, първо трябва да премахнем напластения слой на егото си. Не само да го прочетем, но и да го изпълняваме. С други думи - да го живеем.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
